На 90-годишна възраст почина проф. Елка Константинова – литературовед, писател и политик.
Родена е на 25 май 1932 г. в София. Завършва гимназия в родния си град (1951) и Българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1956). Преподавател в Държавния библиотекарски институт (1966-67). Завежда литературния отдел на в. “Народна култура” (1968), редактор в сп. “Септември” (1969). Защитава дисертация на тема “Георги Райчев. Живот и творчество” (1968). Научен сътрудник в Института за литература при БАН (1969), доцент във ВПИ - Шумен (1974), ст.н.с. (1976), и професор (1991) в Института за литература. Лектор по българска литература в Ягелонския университет в Краков (1978-83). Преподавател в НАТФИЗ (от 1988). Директор на в. “Век 21” (1990-91). Депутат в VII ВНС (1990-91). Министър на културата (1991-92).
Член на Международната асоциация по научна фантастика (от 1969). Автор на книгите: “Георги Райчев. Литературно-критически очерк” (1970), “Фантастика и белетристика” (1973), “Камен Калчев” (1974), “Георги Караславов. Творчески портрет” (1977, 1986), “Наблюдения над литературното развитие” (1977), “Самобитно и общочовешко” (1980), “Георги Райчев. Жизнен и творчески път” (1982), “Силуети от вчера и днес” (1985), “Фантастика и съвременност” (1985), “Българският разказ от вчера и днес” (1987), “Въображаемото и реалното. Фантастиката в българската художествена проза” (1987), “Николай Лилиев. Творчески портрет” (1988, 1992), “Лечебната сила на литературата” (1992), “Какво ще кажем ние на младите сърца” (2002). Съставител и редактор на редица художествени и научни издания.
През 2002 г. е удостоена с Рицарски кръст от полското правителство за заслуги в утвърждаването на българо-полските културни връзки. През 2012 г. проф. Константинова бе удостоена с орден "Св. св. Кирил и Методий" за особено значимите ѝ заслуги за културата на България.
Какво сподели проф. Михаил Неделчев, дългогодишен неин съратник и приятел – чуйте в звуковия файл.
