"През последните месеци видяхме сериозно намаляване на цените на основни енергоизточници, които бяха горивото на инфлацията. Това се отрази и започна спад на инфлационния темп, като у нас се задържа нивото от декември. Ръстът на цените средно у нас надхвърля този в еврозоната. Това се дължи на факта, че българските домакинства са по-бедни и при тях тежат най-много енергоносителите и храните - най-поскъпналите стоки".
Това каза пред БНР икономистът Лъчезар Богданов.
И посочи двата фактора, които обичайно действат на пазара - очакванията и емоцията.
"България е отворен пазар и стоките у нас, динамиката им, зависи от случващото се на световния пазар. Важно е кога ще се успокоят инфлационните очаквания. Това зависи доколко пазарните участници имат доверие, че централните банки са решени докрай да овладеят инфлацията. Когато доверието се възстанови, то ще тушира инфлационните очаквания. Все пак, започвайки от САЩ, където има дефлация в последните месеци, започват тези очаквания да се овладяват и по-скоро започва да доминира очакването, че към края на годината инфлацията ще престане да бъде проблем. И въпросът е доколко няма да има твърде голямо охлаждане на икономиката с всички последици от това. Говоренето за рецесия доколко няма да надделее?".
В предаването "Нещо повече" икономистът подчерта, че сме станали свидетели на това как икономиките всъщност са се оказали по-гъвкави и приспособими, отколкото са били страховете в началото на пандемията и на войната:
"Приспособимостта се оказа по-голяма, което е добрата новина. Основното нещо е, че светът е свързан. Но европейската икономика ще трябва в по-голяма степен да се справи с предизвикателството на едно забавяне на икономиката в САЩ или на рецесия, и на същото явление, което се забелязва да се случва в китайската икономика. През 2023 година предизвикателството ще е забавяне или рецесия в глобалната икономика, а не инфлация.
Интервюто на Георги Марков с Лъчезар Богданов в предаването "Нещо повече" можете да чуете в звуковия файл.
