"Остана една опция, стига президентът да не реши, че изборите могат да се пренесат през май месец, защото той не е ограничен с конституционен срок в чл. 99 от Конституцията - за разпускане на Народното събрание след третия неуспешен опит да се формира правителство. Няма конституционно основание, на което Румен Радев може да отлага разпускането на парламента и да насрочи предсрочни избори. Конституцията изисква изборите да се проведат не по-късно от два месеца след датата на разпускането на НС. Единственото основание, което дава възможност на президента да лавира, е да се подбере датата на гласуване, което по законодателството на страната задължително трябва да бъде в неделен ден. Друго основание за отлагане на разпускането на 48-ия парламент няма".
Това заяви пред БНР проф. Пламен Киров, ръководител на Катедрата по конституционно-правни науки в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и бивш конституционен съдия.
По думите му това Народно събрание е имало прекалено много време, за да си говорят политическите сили:
"Видяхме, че парламентът няма особен ентусиазъм, за да бъдат приети всички закони, свързани с Плана за възстановяване. Това НС посвети повече усилия, за да вика служебните министри и да ги контролира. Няма непосредствена важна задача, на която парламентът да посвети усилията си, следователно няма никакъв смисъл да бъде отлагано определянето на датата за предсрочните парламентарни избори".
Проф. Киров подчерта, че не е сериозно основание съобразяването с новите изисквания в изменения Изборен кодекс:
"Нима БНБ и ЦИК не знаеха, че могат да последват много бързи предсрочни избори. Трябваше да започнат с изпълнението на закона. Трябваше да започнат да подготвят този процес, а не сега да се оправдават, че нямат време да доставят хартията за машините за гласуване".
В предаването "Нещо повече" експертът по конституционно право коментира и подготвяния от ИТН референдум за свикване на Велико Народно събрание (ВНС):
"Ако си мислят, че с референдум ще могат да свикат ВНС, са изпаднали в дълбоко заблуждение. Глава 9 от Конституцията е категорична, че за да се свика ВНС, трябва да има решение на парламента. А това решение се взема, след като в НС е внесен законопроект за изменение и допълнение на Конституцията, който влиза в компетентността на ВНС. Този законопроект не се внася от инициативен комитет, а от не по-малко от половината народни представители или от президента на България. Едва при внесен такъв законопроект парламентът може да го обсъди и да вземе решение за свикване на ВНС с мнозинство от 2/3".
"Съмнявам се, че ако променим формата на управление на страната, ще получим нещо по-различно от това, което имаме сега", коментира още проф. Киров.
Интервюто на Диана Янкулова с проф. Пламен Киров в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.
