Развълнуван от ефирната среща и възможността да говори на родния си език, Дани признава, че има бледи детски спомени от програма "Хоризонт". Радиото звучало вкъщи в България. Страната на ваканциите, както се случва след преместването в Германия през 90-те. Живота си досега Даниел обобщава в песента Embrace:
Усещането за България у него се променя през годините, но личи в много от песните му. Все пак внимава да не прекалява нито със сантименталността, нито с фолклорните елементи.
"Въпреки че имаме чудесен фолклор, ама аз съм слушал много американска музика и просто ме влече да правя тази музика, която обичам. Радвам се, ако мога да вкарам една българска дума, защото ми е важно да се свързва нещо между страните, между езиците, между културите. Думата "дом" е странна за мене. Чувствам най-силната връзка с България, но по много нереален начин."
Всички български следи в музиката му се възприемат добре от международната аудитория. "В Германия, тук около Берлин, хората имат връзка с България, защото в източната част на Берлин много хора имат смътни спомени, че са били като деца на Черноморието. За някои просто е източноевропейска екзотичност. Западът има фантазия как Балканът е – точно като във филмите на Кустурица, всички танцуваме. Реалността – има много повече нюанси в Балканите, нова генерация се появява. Затова ми е някак важно да съм част от това и хората да усетят, че въпреки че съм от Балканите, има изненади, не е точно това, което очакват."
Бяхме два дни в жилището. Вън беше чудесно време, много хубаво слънце беше пекнало, но не разбрахме нищо от това, защото имахме точно два дни, а искахме да запишем най-вече как приготвя масата и паралелно към това всичките стени и шкафове, защото това е като музей. Има неща от три генерации, даже повече. И всичко се пази, всичко е като във вакуум. (...) Едно дълго видео направихме, за всичко трябваше време. Аз съм много доволен от резултатите."
На Даниел му допада идеята за сладките ритуали в семейството.
"Българският народ, ние сме малко по- в периферията. Не сме в някакъв център, където големите пари се въртят, така че хората са намерили начин, по скромен начин, с хубава приказка, да приготвят нещо, да почерпят, намерили са начин нормалния живот да го направят така, че да се живее. Всяка нация е различна. В Германия този феномен го няма.“
Обикновеният живот може да вдъхнови Даниел, но в повечето случаи той твори по друг начин:
"Събирам думички, които ми харесват, като прочета нещо или като съм на път с колата. Имам усещането, като пиша, че виждам един ъгъл от детството, някъде, улица, къща, архитектурни неща, места. Като че ли на тия места ти се закача нещо в душата, събира се там и се връща. В реалния живот гледам много напред, нямам никакви идеи да гледам назад, ама като пиша, много ме дърпа назад и по този начин се вкарвам в баланс духовно."
Връщането в миналото е пътуване към юношеството: "Най-вече моменти, в които съм бил влюбен, или моменти преди или около пубертета, неща, които най- са ми останали в спомените и усещам как изчезват лека-полека. Усещам как вече виждам България по друг начин, като човек, който е израснал. Детето в мене изчезва. От една страна това ми помага да разбера някои фактори в реалния живот, но от друга – нещо изчезва. Не съм толкова сантиментален. Мисля, че най-хубавите времена за мен са в бъдещето."
Даниел обича да експериментира и да не го мързи. "Човек става най-добър като прави нещата, това е моята религия. Мечтай, мечтай, ама завършвай нещата. Ако искаш да правиш музика, направи албум, дай си това време, изкарай го, не чакай да те открият, тръгни визуално също да го работиш, бори се за мястото си. Това не е лесно. (...) Всичко е борба. Миналата година се научих на изключително много неща."
Motor Songs излиза точно през 2022 г. Реакциите са добри – и от България, и от други държави. А вдъхновителите стават все повече и повече с годините.
Даниел не харесва претенциозната музика, тази, която никой не би чул втори път, дори да е много изпипана. Иска да създава музика с дълбочина, без да е трудна за слушане.
Сега работи по нови песни. От много се е отказал, за да избере окончателните 11 за първия албум. Споделя, че понякога му се случва да работи над 8 до 10 песни едновременно. Идеите се раждат "абсолютно отникъде". "Човек се научава да има моменти на игра и моменти на скука. Тази игра трябва да се играе, малко е като в стаята ти. Играеш с играчки, всичко е абсолютно мръсно, кал, ама като се появи майка ти, трябва да разтребиш набързо няколко неща. Трябва да има моменти на разтребване."
Даниел разтребва редовно. Не обича да оставя незавършени песни. "Мисля, че с всеки албум по-малко и по-малко трябва да обяснявам какво правя или какво искам. Просто го правя и това ми е много важно, защото излиза от душата ми, не стои вътре. Като стоят нещата вътре, са много неприятни и много горчат. Това трябва да излезе, това е строгата майка. (...) Понякога е хубава песен, но не можеш да ѝ намериш път навън, и е жалко. Остава като несглобена играчка."
Дани винаги дава различен отговор на задължителния въпрос защо артистичният му псевдоним е Bulgarian Cartrader.
В случая споделя, че през 2014-а работи в група, но иска да се откъсне от музиката за известно време и да се потопи в други условия. Най-добрият му приятел от България му се обажда с предложението Дани да му помогне да купи няколко коли от Германия и да ги препродаде обратно у нас. Даниел си спомня как в родното село Казичене с приятеля му се възхищавали на търговците на коли. Автомобилите имат важно място в живота му и в България, и в Германия. Около месец се движи в тези среди и помага за покупката на 4 коли край Щутгарт. Тогава се ражда неговото алтер его Bulgarian Cartrader.
Експеримент, обобщава Дани, в който се впуска лесно и тества границите на околните докрай. "Хората, като чуят Bulgarian Cartrader, очакват нещо леко опасно." Даниел наблюдава реакциите, а понякога и предразсъдъците и липсата на информация. Успява да ги пребори с музика. Като първата му песен, прозвучала в радиоефир:
Снимки: Bulgarian Cartrader
