"Минималната работна заплата ще е 50% от средната брутна, а измененията ще важат от 2024 година, като изчислението ще се прави всяка година на 1 септември. Това решение на Народното събрание е апогеят на предизборния политически популизъм. Предишното Народно събрание разруши пенсионния модел с повишаването на минималната пенсия. То направи така, че половината от всички пенсионери в България да получават една и съща пенсия. Днешното Народно събрание направи същото, но с пазара на труда. Направи така, че голяма част от хората да работят на сиво, да получават една и съща заплата, независимо от своята квалификация, от вида труд, който полагат, от образованието. Тази промяна ще демотивира хора да повишават квалификацията си".
Това каза пред БНР Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
И допълни, че в пет области в държавата, където работят над 2 млн. души, брутната минимална работна заплата ще бъде между 70-80% от средната работна заплата, тоест - получава се изравняване на възнагражденията на работниците и това ще повреди пазара на труда.
В предаването "Нещо повече" Иванов подчерта, че е трябвало да се направи информационна кампания за ползите и за вредите от еврото.
"Повишаването на цените е риск, който е несъществен, в сравнение с ползите от влизането в еврозоната. Неоправдани са страховете, че животът ще поскъпне два пъти. Въвеждането на еврото ще донесе повече ползи. Ще се намалят трансферните разходи, ще се увеличат инвестициите, ще се увеличи кредитният рейтинг на държавата, ще се намалят лихвените проценти, при които се кредитират бизнес и граждани, ще се повиши стопанската активност. Това би трябвало да ускори конвергенцията между България и средноевропейските държави".
Според него бавните реакции на правителството се отразяват върху бизнеса и това води до увеличаване на цените, тъй като бизнесът има нужда от предвидимост и сигурност, затова са необходими бързи решения.
"Надявам се да видим намаление на индекса на инфлацията, тъй като имаме намаляване на цената на горивата. Цената на газа беше по-висока през януари в сравнение с декември, но прогнозата за февруари е за намаляване. Цената на електроенергията на борсата е по-ниска от регистрираните рекорди. Има тенденция към намаляване на цените на енергоносителите. В случай че работим в силно конкурентни пазари - каквито са пазарите на потребителските стоки, това би трябвало да повлияе в посока намаляване на цените".
По думите му ръстът на цените до някаква степен е бил компенсиран от ръста на възнагражденията.
Анкета на Румяна Василева и интервюто на Марта Младенова и на Людмила Железова с Добрин Иванов в предаването "Нещо повече" можете да чуете в звуковия файл.
