160 изявени българи се включват в инициативите за отбелязване на 160-атата годишнина на Алеко Константинов. Те трябва да напишат по 160 думи за личността, идеите и образите на Щастливеца, а в края на годината техните текстове ще бъдат публикувани във възстановеното списание ЛИК на Българската телеграфна агенция. Инициативата беше обявена днес. В нея ще участват не само литератори, отбеляза авторът на идеята – доц. Йордан Ефтимов – поет, литературовед и литературен критик, защото в краткия си 34-годишен живот Алеко Константинов се е включил и оказал силно въздействие върху развитието на България, включително в политиката, правото, туристическото движение:
„Важно е не просто да припомним с какво той ни е развълнувал, но и с какво може да бъде полезен за съвременната българска ситуация“
За Ефтимов е важно, че Алеко Константинов е сред малцината, чието творчество е фолклоризирано, т.е. ние използваме негови изрази извън всякакъв литературен контекст, приели сме го. За режисьора Николай Гундеров това е видно и от топонимията:
„В малък български град попитах как да стигна до Алеко Константинов. Отговорът беше ,че не може да не видя Алеко Константинов. Прекрасно е ,че присвояваме фамилиарно това име“
Сатирикът Михаил Вешим изтъкна, че се радва, че 160-годишнината се отбелязва, защото си спомня как е била отбелязана 150-атата годишнина – никак. Сега си е поставил за цел да опази паметта на Алеко Константинов:
„Още като го сложиха на банкнотата от 100 лева, аз написах, че не може единственият писател в българската литература безсребреник да бъде поставен на най-голямата банкнота. Бай Ганьо сложи Алеко Константинов в джоба си-в буквалния смисъл на думата“.
Да опазим Алеко от професорите и литературоведите, призова още той.
От Алеко до Алек - писателят Алек Попов. За него Алеко Константинов е сравним с автори като Ярослав Хашек и Бранислав Нушич:
„Това чувство за самокритичност на нашия народ, което много често се бърка с липсата на самочувствие. Според мен е точно обратното. Когато човек има самочувствие, може да бъде ироничен и самокритичен“.
Литературните критици Михаил Неделчев и Алберт Бенбасат настояха колко е важно Алеко Константинов да се изучава в училище, защото за младите той и неговият образ на бай Ганьо са чужди, но журналистът от БНТ Анна Андреева подчерта:
„Проблемът не е само в това как се изучава Алеко Константинов в училище, а кога се препрочита. Важно е и в други възрасти да се връщаме към неговите текстове. Сега, преди предстоящите избори, е чудесен момент“
