Сред страните, в които осезаемо се чувства недостигът на лекарства е съседна Гърция. Там, министърът на здравеопазването Танос Плеврис призова за трансгранично сътрудничество за справяне с проблема:
„Незабавно трябва да ускорим производството. Всички препарати, които са дефицитни в Европейския съюз трябва да бъдат включени в централен регистър. Нужно е по-добро сътрудничество сред страните членки за обмяната на лекарства, както и общи поръчки, когато е необходимо.“
Липсата на основни материали, намаленото производство заради пандемията, енергийната криза и проблеми с веригата на доставки са сред причините за проблема, казват аптекари в южната ни съседка:
„В момента няма суровини за сиропи за кашлица. Цената им се вдигна, но не и на крайните продукти. Парацетамолът от Индия скочи с 300 процента в последно време и за да не вдигат цените компаниите не произвеждат необходимите количества за пазара. Друга причина е конфликтът в Украйна, заради който има трудности с превоза на стоки.“
Д-р Илария Пасарани – генерален секретар на Фармацевтичната група на Европейския съюз, представляваща Европейската общност на аптекарите, изтъква:
“Недостигът на лекарства засяга всички сектори на здравеопазването и обхваща както животоспасяващи лекарства, така и често употребяваните медикаменти. Този проблем не е само в Европа. Фармацевтичната снабдителна верига е със световен мащаб и липсите са световен проблем, засягащ всички райони по Земята. Всички страни страдат. Някои като Румъния и Гърция повече от други, но и богати страни са затруднени. Министърът на здравеопазването на Швейцария описа като притеснително предлагането на лекарства заради недостиг. През последните няколко седмици недостиг на антибиотици е бил отчетен в повечето държави от Европейския съюз, според наше проучване - в 80 процента от страните. В Словения има липси на препарат за лечение на туберкулоза и други инфекциозни заболявания. В Дания има дефицит на лекарства с фусидин. От Италия, Франция, Великобритания, Испания и Португалия се оплакаха от недостиг на амоксицилин, който се използва при бактериални инфекции и инфекции на дихателните пътища. Португалия докладва за недостиг на азитромицин, който се използва за лечение на широк набор инфекции - на ушите, гърлото, при пневмония и други. В Хърватия през последната година също има недостиг на антибиотици.”
Заради липсата на лекарства Клаус Райнхард – ръководител на Германската медицинска асоциация, призова хората да обменят помежду си неизползвани препарати от домашните си аптечки. Фармацевтката Мерием Коскун, която работи в берлинския квартал Нойколн, където живее многобройно турско етническо население, заяви пред Анадолската агенция, че ситуацията е сериозна:
„Има голям проблем при доставките на лекарства като антибиотици, болкоуспокояващи, антипиретици, антибиотици за деца и препарати за стомах. Мисля, че недостигът на лекарства ще продължи дълго време. Недостигът на медицински суровини засегна силно Германия. Лекарствата не могат да задоволят търсенето, а в складовете няма медикаменти. Тези проблеми могат да бъдат решени, ако Германия засили производството на лекарства, но тогава цените могат да станат още по-високи."
Липсата във Франция на амоксицилин – антибиотик за деца, принуди регионалните здравни агенции да възложат на 40 аптеки да го произвеждат. Фабиен Бруно е собственик на една от тях в Париж:
„Носихме маски през последните две години и имунитетът спадна, бяхме твърде защитени. Това е първата зима без маски и хората са по-податливи на болести. Регистрираме ръст от 30-40 процента на рецептите за антибиотици или обезболяващи като парацетамол. Производственият капацитет на фармацевтичната индустрия през последните две години се сви, защото хората боледуваха по-рядко. През последните два месеца обаче болните се увеличиха, паралелно и търсенето на амоксицилин. Нужно е време обаче фармацевтичната индустрия да си стъпи на краката отново.“
Освен на някои антибиотици липса в страните от Европейския съюз имаше и на някои обезболяващи – парацетамол и ибупрофен. Основната причина за липсата на някои лекарства е високото търсене заради големия брой болни в комбинация с недостатъчното производство и по-ниските доставки заради липсата на суровини, материали и персонал, енергийната криза и войната в Украйна, казва Щефан Тирструп – главен медицински директор на Европейската агенция по лекарствата:
„Това, което знаем, е, че амоксицилинът и свързани на него продукти са липсвали в 28 от 30-те държави членки на Европейското икономическо пространство. От него са част страните от Европейския съюз заедно с Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Не до степен лавиците да са празни, но от време на време е било трудно да се открият. Отправихме препоръка към националните агенции по здравеопазване да дадат напътствия към лекарите какво друго да предписват. Недостигът на лекарства не е нещо ново. Това се е случвало през последните десетилетия, но вероятно не до обхвата, на който сме свидетели тази зима.“
Експертите очакват този проблем да бъде решен в рамките на няколко седмици.
„Не очакваме положението да се влоши. Това е положителното послание. Тази седмица имахме среща с представители на някои страни членки на Евросъюза и те докладваха, че нещата вървят в правилната посока. Все пак работим по проблема от ноември миналата година. Производството се покачва, а търсенето намалява с настъпването на пролетта. Броя на инфекциите в Европа намалява, а достъпът се увеличава. Надявам се, че пикът отмина и вървим към една много по-нормална ситуация.“
Някои от препоръките, които главният медицински директор на Европейската агенция по лекарствата дава на правителствата на национално равнище са:
„На първо място е съставянето на списък с алтернативни препарати в случай на пълен недостиг. На второ място националните власти имат възможността да въведат изключения – за внос на лекарства от страни извън Европейския съюз например. Нещо, което при нормални обстоятелства не препоръчваме.“
Щефан Тирструп също така призова антибиотици да се използват само в случай на доказана бактериална инфекция.
Недостиг на лекарства през последните месеци има и в САЩ, Австралия, Китай и Русия – както призна и президентът Владимир Путин:
„Цените се повишиха напоследък. Налице е недостиг на някои лекарства, въпреки че през първите три тримесечия на миналата година има растеж от 22 процента на производството на фармацевтични продукти. Делът на руските лекарства на пазара е 60 на сто, и въпреки това е факт дефицит на някои препарати и повишаването на цените.“
А това, за което трябва да се надяваме в Европа, е кризата да не се задълбочи или повтаря – нещо, което изисква наличие на план и готовност за действия, както на национално, така и на европейско ниво.
