Преди седмица Европейският парламент одобри новите мерки за намаляване на емисиите на въглероден двуокис от нови леки пътнически автомобили и леки търговски превозни средства.
Една от мерките за намаляване на въглеродните емисии е спирането на производството на леки и лекотоварни автомобили с двигатели с вътрешно горене.
Мярката има екологични, икономически и социални цели, коментира българският евродепутат Петър Витанов, който е член на комисията по околна среда. По думите му от 1990 година, не са намерени устойчиви алтернативни решения за декарбонизацията в сухопътния транспорт.
Витанов изтъква, че в България живеем две години по-малко, отколкото средните европейци, заради качеството на въздуха.
"Страдаме от хронични респираторни заболявания в пъти повече от средния европеец, така че за нас това е важно да имаме някакви наистина смислени стъпки за декарбонизация на транспорта. Дори по най-консервативния прочит електрическите автомобили замърсяват три пъти по-малко, отколкото конвенционалните, когато се вземе целият жизнен цикъл."
За разлика от дори нашите северни съседи като румънците, които са сериозни автомобилни производители, Унгария, Чехия и Словакия, която е номер едно по производство на автомобили на глава от населението, Германия, Франция, Италия и редица други производители, ние нямаме автомобилна индустрия, сочи още евродепутатът.
"Има немалко хора, които са ангажирани в автомобилния сектор, но няма компания, която да се занимава с части, които са свързани с двигатели с вътрешно горене. Много от компаниите се занимават с производство на софтуер, с производство на друг тип продукти, които биха дори имали възможност да повишат своя капацитет и възможности след тази електрификация. По данни на самия български бизнес клъстер се очаква тази промяна в законодателството да доведе до между 50 и 80 000 нови работни места - високоустойчиви, високоплатени, така че от бизнес гледна точка за България също е добре."
Форсирането на това законодателство ще доведе първо до рязък спад в цената на електрическите автомобили, които дори и без това законодателство към 2025 - 2026 година ще се изравнят с цената на конвенционалните автомобили, отбелязва Петър Витанов.
"Дори при ултраконсервативни прогнози, към 2026 година се очаква цената на електрическия автомобил да достигне цената на конвенционалния и нещо повече - колкото повече по-бързо се създаде този пазар за електрически автомобили, толкова по-бързо ще се създаде пазар за втора употреба, толкова по-бързо тези цени ще могат да бъдат по-достъпни за българския гражданин. Това няма да предотврати ситуацията, в която България е гробница за старите европейски автомобили. Който си обича дизелчето, ще може да си купува втора употреба откъдето пожелае и след 2035 година."
В някои държави се предвижда правителствата да подпомогнат финансово този преход.
Видинчани подхождат доста скептично по темата за възможността в недалечно бъдеще да сменят автомобила си с електрически, показва анкета на БНР.
"Държим си на автомобила, бензиновия, защото стара кола няма, има лоша поддръжка."
"Тя, държавата, не е направила детска болница, ще подпомага гражданите да си купят електрически автомобили! Не мисля, че е това бъдещето. Доказано е, че електрическите автомобили също имат вреди за околната среда, особено батериите им."
"Никога не бих си сменил колата с електрическа, защото нямат тази сила. Няма тяга и затова: газ, бензин."
