"Не всички партии са разбрали какво трябва да се случва. Виждаме, че някои от тях продължават със старите предизборни стратегии. Политическата среда е променена през последния месец и аз очаквам по-различна предизборна кампания от тези, които видяхме през последните години. Най-малкото и защото има политическа промяна вътре в политическите сили - новото обединение между ПП и ДБ, което в трето социологическо проучване е лидер в класациите, а БСП, пак според тези проучвания, прави впечатление, че в нея се задълбочават процесите на разпад и е твърде вероятно на тези избори партията да получи най-ниския изборен резултат в историята си".
Това мнение изказа пред БНР политологът доц. Милен Любенов, университетски преподавател, в коментар на предстоящата кампания за предсрочните избори на 2-ри април.
По думите на доц. Любенов много важна за малките партии, които социологическите проучвания ги позиционират около 4%-овата бариера, ще е избирателната активност:
"Всеизвестно е, че при по-ниска избирателна активност и прагът за влизане в парламента ще е по-нисък".
Политологът изказа скептицизъм относно ангажираността на партиите с усилие да мотивират негласуващите граждани:
"Това е най-сложният въпрос, защото има разочарование в последните години от политическия процес и от институциите въобще. Това, което се забелязва в момента, е, че основните политически партии насочват своите послания към своите твърди ядра. За да има успех една голяма партия, имаща претенции да управлява, трябва да намери послания и да привлече и колебаещите се избиратели, както и хора, разочаровани от партии и политици, но не и от политическия процес, които трайно не гласуват. Трябва да има насочени послания към колебаещите се и стратегията на партиите, поне на тези, които искат да управляват, по някакъв начин да се повиши избирателната активност".
Прогнозата на доц. Милен Любенов е за много трудно съставяне на правителство при петпартиен парламент:
"Ако ПП-ДБ спечелят вота и то с по-голяма преднина от отразената в проучванията, ще имат претенция да предложат кабинет на малцинството. Аз не вярвам, че е възможна т.нар. евро-атлантическа коалиция. Още повече, че и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов има намерение да се връща като народен представител. А Борисов продължава да бъде основна пречка за съставяне на такова евро-атлантическа правителство. При загуба на ГЕРБ на изборите с 3-4%, тогава на дневен ред ще бъде поставен въпросът за лидерството в партията, защото всички очакват поредния списък "Магнитски", където може би ще видим още политически фигури от водещи политически партии".
"Положителното в тази политическа криза на нестабилност е осъзнаването от повече граждани колко важно е да има устойчиви органи на власт".
Коментара пред БНР направи доц. Албена Танева, специалист по публична администрация и преподавател в Софийския университет.
По думите ѝ партиите са интровертни, насочили са се към твърдите си ядра:
"Някои от тях се занимават с инженеринг - създават подписки, което има инструментално значение, независимо от изобилната реторика на водачите и активисти на съответните политически сили. Може да активира избиратели да отидат да гласуват, но откроява определени проблеми на гражданите, когато се подвеждат по моментни неща и гласуват за партии, които, когато бъдат овластени, все пак трябва да имат капацитет и програма, за да могат да вземат решения. Има нужда от политически дейци, които не се занимават с партизански тип партийна политика, разбират отговорността на тези позиции, за да могат да мобилизират очакванията на гражданите и заедно с тях да придобият сила".
Много е важно да има редовно правителство иначе започват да се виждат определени много сериозни дефицити, подчерта доц. Танева.
"Трябва да има диалог между политическите партии. Диалог не означава да се съгласяват една с друга, нормално е да не са съгласни. Ако предизборната кампания е много монолози, които звучат в пространството, от това няма никаква полза", смята тя.
Интервюто на Георги Марков с Милен Любенов и Албена Танева в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.
