В деня на Националния ни празник представяме историята на едно от българските бойни знамена-реликви, под което четвърта дружина на Българското опълчение участва в боевете при Шипка и Шейново.
Историята разказа в „Нашия ден“ Лилия Криворова, старши експерт в направление „Експозиционни и образователни дейности“ на НВИМ:
„Знамето на горнооряховските въстаници от 1876 е сред най-ценните реликви, съхранявани в знаменната колекция на Националния военно-исторически музей. То е ушито в навечерието на Априлското въстание в Горна Оряховица от председателката на женското дружество просвета в града, Елена Грънчарова и нейните сестрите Вангели и Замфири Писареви и братовчедка им Зойка Обрешкова, които изработват общо три знамена за въстаниците от Горна Оряховица, Лясковец и Севлиево.
Специално знамето на Горнооряховската въстаническа чета е определено да бъде главно знаме на Търновския революционен окръг. То е с размери 160 на 123 сантиметра, изработено е от зелен копринен плат и украсено със сърмени ресни по края. От лицевата му страна, на тъмнозелен фон с маслени бои е нарисуван позлатен коронован лъв с избродиран надпис над него „Свобода или смърт“, а под него е избродирана 1876 година. На обратната страна на знамето е пришит кръст от бял копринен атлас. То обаче не успява да участва в Априлското въстание.
В резултат на предателство на 26 април 1876 година двамата войводи на горнооряховската чета са арестувани, непосредствено преди обявяване на въстанието и са затворени в търновския конак, където е отнесено и плененото знаме на четата“, разказва тя в интервю за БНР.
Друго интересно нещо, което Лилия Криворова разказа в ефира на “Нашият ден“ е как това знаме става знаме на Четвърта дружина от българското опълчение, която е под командването на генерал Гурко по време на Руско-турската война.
“Задачата на предния отряд, ръководен от ген. Гурко е да овладее старопланинските проходи и да навлезе в южна България. С приближаването на отряда към Търново турските власти напускат града, а няколко младежи от Горна Оряховица влизат в конака, за да търсят захвърленото там преди повече от година революционно знаме.
С него на 25 юни търновското духовенство и жителите на града посрещат частите от предния отряд при Преображенския манастир, след което го предават на командира на отряда генерал Гурко, с молба да го връчи на една от опълченските дружини. Два дни след освобождението на Търново на 27 юни 1877 година, въстаническото знаме е осветено и тържествено връчено от генерал Гурко на четвърта дружина от Българското опълчение.
Интересен факт е, че това знаме става единственото опълченско знаме, което е изработено в България, и което участва в реални бойни действия. То предвожда 4-та дружина на Българското опълчение в епичните августовски боеве на Шипка през август 1877 година и при превземането на шейновския укрепен лагер в края на декември същата година.
След Освобождението на България, знамето, заедно с останалите знамена на Българското опълчение, се съхранява в прочутата зала на царския дворец, а през 1946 г. става част от фонда на Историческия музей.
Съхранението на тези знамена – реликви изисква специални условия и грижи, тъй като един от основните увреждащи тъканите фактори е светлината. Поради тази причина те се показват рядко пред посетители.
За последен път оригиналът на знамето на Горнооряховските въстаници е излагано през 2018 и 2022 г“, разказа тя в ефира на “Нашият ден“.
Целия разказ за историята на знамето може да чуете в звуковия файл.
