Когато стане въпрос за ценността на преводачите и на превода въобще, се сещаме за думите на Нобеловия лауреат Жозе Сарамаго: "Писателите създават националните литератури, а преводачите създават световната литература. Без преводачите ние, писателите, бихме били осъдени да живеем затворени в собствения си език". За обмена между културите безспорно преводачите са най-важното звено.
Да се подпомага превода, да се полага специална грижа за него е в културната стратегия на Унгария от години. Резултат от това са голямото количество заглавия и автори, които вече трайно присъстват на българския книжен пазар и са обичани от читателите. За да ги има тези книги обаче, основна роля имат най-вече преводачите, но и издателите.
Поколенията преводачи се сменят, идват нови, но връзката между предишното и новото поколение е изключително важна. Как това се случва в Унгарската преводаческа къща в Балатонфюред, Унгария ще научите от Петер Рац – поет и президент на фондацията, която управлява къщата за преводачи.
Защо се нарича къща "Липтак" и каква е ролята на семинарите, които организира там преводачката Светла Кьосева? Какво мислят за превода участничките в тазгодишния семинар по превод на унгарска поезия, който се състоя между 27 февруари и 4 март?
Чуйте предаването "Какво се случва".
Снимки – Силвия Чолева