Представлението "Ехо и никой" е танцов спектакъл, създаден през опити върху представата за време. Концепцията е вдъхновена от стихосбирката "Таралежово слънце" на Ларш Собю Кристенсен и по конкретно неговото стихотворение "Календар на тревожните умове".
Спектакълът е изграден върху размисли за времето в нас, което го има и няма. Опит за създаване на пространство за по-дълги минути и по-малко тревоги, споделя Яница Атанасова:
"Вслушах се първо в актьорите, с които работих в техните интерпретации на темата. Това е едно ехо на телата, което иска да пристигне навреме в "желаното", иска ми се да чуваме телата си по- често, призовавам хората да го правят."
Представлението се играе на 20 март на сцената на учебен театър НАТФИЗ. Дизайнът на костюмите и осветлението е на Мартина Апостолова, те кореспондират с бъдещето и с технологиите, а представлението разглежда и концепцията за времето в миналото и днес и променя ли се концепцията ни за време. Част от стихотворението, което вдъхновява представлението гласи:
"Има време за всичко –
...да настигнеш слънцето,
да опишеш тази любов,
да се движиш между хората като човек".
Яница тази година получава и номинация за "Икар" за съвременен танц и пърформанс за "Пастет", вдъхновен от разказа "Издръжливец на гладуване" на Франц Кафка. Той разглежда гладуването като метафора за невъзможността на отделния човек да се свърже със заобикалящия го свят и усилието да се научи да живее с тази невъзможност. Артистите и хореографът изследват тялото като боксова круша за упражняване на постоянен контрол и запазване на статут. Последствията от нещата, които "преглъщаме" като творци, компромисите, които правим като хора. Компромисите като "пастета" в нас.
