Това каза пред БНР Хана Циелова, сценарист, програматор на фестивала в Карлови Вари и член на Балканското жури на София филм фест.
"В историческа перспектива балканското кино беше почти непознато. Когато филм на Камен Калев беше селектиран в Кан, това беше сензация. Киното на Балканите стана все по-интересно и все по-познато. За мен винаги е интересно да гледам балкански филми, защото има много важни теми, за които може да говори балканското кино – войната в Югославия, която отново е много актуална тема, годините на преход – сложни, дори болезнени, тежката съдба на хората, които са били принудени да емигрират на запад, последиците от този бурен исторически период. Тези силни истории са интересни за публиката. Хубавото в балканските филми е, че повечето от тях са изключително автентични, можеш да повярваш на този филм. Понякога в европейското кино филмът изглежда добре, почти съвършен, но малко празен, малко кух. Тук е обратното. Филмът може да не е съвършен, заснемането да е малко "мръсничко", но е истински. Широката публика не се интересува дали филмът е идеално направен, ако докосва сърцето, ако героите, историята докосват. Това е по-важно за зрителя. Аз искам да съм като обикновен зрител - да видя силна история и да бъда трогната", коментира Циелова в предаването "Хоризонт до обед".
"Киното, изкуството като цяло трябва да се занимава с важните теми и да задава въпроси. Предимството на изкуството е, че не даваш отговор на тези въпроси, не бива да даваш отговор. Трябва да подканиш зрителя да си състави собствено мнение. В изкуството е грешка, когато си мислиш, че знаеш отговора и се опиташ да го натрапиш на зрителя", смята тя.
Ролята на фестивалите е да представят филми, които не са толкова леки за гледане, но карат зрителя да си задава въпроси и го възпитават, подчерта още Хана Циелова.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.