На обществено обсъждане до 9 май е подложена Наредба номер 9.
"Тя е за пакета дейности, които НЗОК осигурява. Свързани са с клиничната лаборатория и имунология, медико-диагностични изследвания в извънболничната помощ. Най-вече маркерите за сърдечна недостатъчност и сърдечен тропонин", обясни пред БНР проф. Петко Салчев, Национален център за опазване на общественото здраве, бивш председател на НЗОК
Тези маркери се правят след като има съмнение за дадено заболяване, посочи още той.
"Това не е скрининг и профилактика, а диагностичен метод. Важно е колко лаборатории в страната могат да го извършат и какъв обем от пациенти ще обхванат. Разширяването на пакета е внесено като предложение преди около месец".
Увеличението на здравната вноска той определи като политически въпрос.
"Това се непреки данъци за населението. Решава се извън здравната система".
Личното мнение на проф. Салчев е, че в момента средствата са достатъчни, стига да се изразходват ефективно.
Той смята, че към изследванията трябва да включи това да витамин Д.
"Важно е за установяване на рахит при децата и на остеопороза при възрастните".
Проблемът е кой ще назначава тези изследвания и към какви лаборатории, обясни професорът.
"Всяко допълнително изследване, което се вкарва в основния пакет, е добре дошло за пациентите. Следва да се изясни на кого и как ще бъде осигурено. При проблеми с аортата има иновативна техника за влагане на ендоваскуларни протези. Предстои да се договори обемът на пациентите и цената".
Проф. Салчев и колегите му ще приветстват въвеждането на всички нови диагностични и лечебни методи. Проблем може да възникне при договарянето между НЗОК и БЛС.
Цялото интервю на Таня Милушева и Елена Бейкова с проф. Петко Салчев може да чуете в звуковия файл.
"Често пъти заложеното посещение от специалист по здравни грижи не е ефективно. На този етап може да се осъществи само от колеги, които имат договор с общопрактикуващ лекар", обясни в предаването "Хоризонт до обед" Ина Ненова, председател на Националния професионален консултативен съвет на акушерките и преподавател във Варненския медицински университет
Акушерките и сестрите, които работят при семейните лекари, често не наблюдават бременните и не познават спецификата на потребностите им, посочи тя.
"Губи се връзката в последователността на грижите. С Наредба номер 9 се увеличава единствено срока. Трябва да се направят и изменения в това кои колеги могат да осъществяват тези посещения"
От Националния професионален консултативен съвет на акушерките вероятно ще излязат с предложение за това.
"Имам достатъчно колеги, които биха отишли на домашно посещение, но въпросът с финансирането и документацията е сериозен и ги плаши".
Цялото интервю на Таня Милушева и Елена Бейкова с Ина Ненова може да чуете в звуковия файл.
