Белгия е страната, записала два рекорда за управление без правителство - между 2010 и 2011 година за 589 дни и след това година и 9 месеца или 652 дни между 2019 и 2020 година до формирането на настоящето правителство на Александър де Кро. И двете кризи са белязани с възход на крайните фламандски националисти.
До кризата преди близо 13 години се стига след резултатите от предсрочните парламентарни избори през 2010-та година, когато начело с ясно изразена преднина във Фландрия излизат националистите и сепаратисти от Нов фламандски алианс на Барт де Вевер, сега кмет на провинция Антверпен. Тяхната партия настоява за отделянето на Фландрия от Белгия.
Така допълнително се задълбочава асиметрията в икономически, идеологически и политически план в кралството, след като във франкофонската част - Валония, печелят социалистите, които пък твърдо подкрепят единството на кралството и страната е изправена пред две непримирими една спрямо друга тенденции. Крал Албер Втори дава мандат за преговори на ръководителя на първата политическа сила Барт де Вевер и на социалистите Елио ди Рупо да проведат консултации. Последният изисква сътрудничество с християндемоклатите и социалистите с двете екологични партии. Преговорите се провалят.
Пробив се очертава през септември 2011 година. Тогава 8-те преговарящи партии постигат няколко ключови споразумения, едно от които е реформата на специалния закон за финансиране, която дава повече автономия на регионите. Месец по-късно се стига и до съглашение за институционални реформи, засягащи реорганизацията на федералните институции. При продължаващите преговори, в които се включват и белгийските либерали, отпадат по тяхно искане двете екологични партии.
Така остават трите традиционни партии - социалисти, християндемократи и либерали. Преговорите отново се проточват, изостря се финансовата криза и "Стандарт енд Пууръс" понижава кредитния рейтинг на Белгия от АА+ на АА. В крайна сметка се стига до споразумение, с което се създава правителство начело със социалиста Елио ди Рупо на широка коалиционна основа, което управлява страната до 2014 година.
По-дълга и сериозна е кризата след падането на коалиционното правителство на тогавашния премиер и настоящ председател на Европейския съвет Шарл Мишел през декември 2018-та година. То включва реформатори, нов фламандски алианс и две либерални партии. Кабинетът обаче е белязан от два скандала, свързан с фламандските националисти. Първият - изречените думи на вицепремиер в правителството на Мишел Ян Ямбон, че сътрудничилите с германците по време на Втората световна война са имали своите причини да го правят. Вторият - присъствието на тогавашния държавен секретар за миграцията и убежището Тео Франкен на рождения ден на колаборациониста Боб Маес.
Причина за падането на кабинета се оказва твърдото несъгласие на новия фламандски алианс с решението на премиера Шарл Мишел да подпише пакта на ООН за миграцията.
Изборите през 2019-та година допълнително фрагментират политическия пейзаж в Белгия. В крайна сметка отново се стига до коалиционно правителство през 2020 година начело с либерала Александър Де Кро. То е формирано от социалисти, християндемократи и либерали, но в него вече няма представители на националистите от Новия фламандски алианс.
