Едва ли има човек, който да остане равнодушен пред въздействието на песнопенията, посветени на страданията Христови и Възкресението, които носят радост и надежда на вярващите. Записите на Борис Христов и хора при храм-паметника „Александър Невски“, направени през 70-те години на миналия век, отдавна са сред най-ценното ни наследство. В тази колекция са някои от най-важните химни за православните християни. Песнопенията съпровождат службите още от най-ранната история на Църквата - първоначално са били изпълнявани от всички присъстващи християни.
Св. Йоан Златоуст е казал: „Бог, виждайки, че мнозина от хората са небрежни духовно, че се отегчават при четене на Свещеното Писание, че неохотно се посвещават на този труд, и желаейки да направи този труд желан, като унищожи чувството на скука, прибавил към пророчествата и мелодия, та всички, като се наслаждават от стройността на напева, с голямо усърдие да Му възнасят свещени песнопения.”
Постепенно обаче практиката да пеят всички присъстващи на службае била отменена и се създава специалният чин на църковните певци, огласяващи богослужението. Ортодоксалната църква не позволява използването на музикални инструменти, а само на гласове. В църквата „Света Параскева“ в София вече няколко години диригентката Нели Трошева се опитва да възроди интереса на общността към хоровото пеене на Разпети петък – най-тъжния ден в годината. Тогава звучи Надгробен плач, или както още се нарича – Опело Христово - във версия, създадена от композитора Добри Христов.
Един от най-старите запазени химни „Христос воскресе“ в западно-европейската традиция е датиран през 1160 г.
Има много прекрасни творби, посветени на Страстната седмица и Възкресение Христово, от гениални майстори през вековете. Сред най-изпълняваните са т. нар. Пасиони на Йохан Себастиан Бах, който е прекарал почти целия си съзнателен живот в служба на Бога и църквата. През 1727 г. за първи път прозвучава неговият Матеус Пасион (или Страстите по Евангелие на Матей) и прочутата ария „Имай милост, Боже мой“.
Близо 10 години след Матеус пасион на Бах светът получава друг великолепен подарък за Страстната седмица – Стабат матер – красива религиозна творба, възпяваща скърбящата Дева Мария в подножието на кръста, на който е разпнат нейния син. Авторът Джовани Перголези не доживява Христовата възраст – умира едва 26-годишен, но вече оставил това изумително наследство за следващите поколения.
Стабат матер е само едно от произведенията, които са станали традиция за дните преди Възкресение Христово. И трябва да отбележим, че западноевропейската великденска музика е много по-популярна сред широката аудитория дори и у нас, защото отдавна е излязла от църковната рамка и по това време на годината звучи на хиляди сцени по целия свят – извън църковните служби. На Велики четвъртък, например, в столичната зала „България” прозвуча Реквием от Волфганг Амадеус Моцарт – едно от най-въздействащите творения в жанра.
Смъртта прекършва гения Моцарт преди да успее да довърши своя Реквием. Докато другата емблематична творба в жанра е написана, за да почете близък приятел – Джузепе Верди го създава за погребението на поета Алесандро Мандзони преди 150 години. Тази музика също звуча през Страстната седмица – в Софийската опера. Ден на гнева е една от най-въздействащите сцени в световната музика изобщо.
И Стабат Матер, и Реквием, са музикални жанрове, които не спират да вдъхновяват композиторите дори в нашето съвремие – Арво Пярт, Андрю Лойд Уебър, Карл Дженкинс са сред авторите на въздействащи, макар и в съвсем различен стил, произведения.
В българската православна традиция един от най-важните български композитори, създал много от най-популярните в наши дни църковни песнопения, е Добри Христов. Между 1936 г. и 1940 г. той ръководи хора към катедралния храм „Св. Александър Невски“ и това го вдъхновява за творчество.
Часове ни делят от възвестяването на Възкресението Христово, когато ще зазвучи и радостниятхимн „Христос Воскресе“!
Произведенията, описани в материала, можете да чуете в звуковия файл.
