Ако този парламент излъчи правителство, подкрепено от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, това наистина би било краят на всякакво политическо приличие. Признавам, че не съм почитател на нито една от двете формации, така че аз лично няма да се почувствам излъган, ако те съставят явна или срамежлива коалиция. Обаче, ако искаме в политиката все пак да има някакви правила, трябва да настояваме партийните лица да уважават посланията, които самите те съвсем доскоро са отправяли и да не се отричат от думите си още в деня след изборите.
Всякакви слова изрекоха едни за други основните политици от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ в предизборната кампания. От партията на Борисов наричаха политическите си противници „аматьори“, „шарлатани“, „схемаджии“. Разбира се, от коалицията на „добрите и почтените“ не им оставаха длъжни. Определяха ГЕРБ като „символ на статуквото“, „мафия“, „престъпници“. Факт е, че навсякъде по света политическите опоненти си отправят критики. Но едно е да критикуваш, а съвсем друго изобщо да отричаш правото на съществуване на конкурента си в политическата надпревара. А ПП-ДБ точно това правеха. Определяха смисъла на собственото си съществуване в това да изринат ГЕРБ от политическото състезание, за да имала шанс България най-после да станела модерна държава.
Естествено, и едните и другите не пропуснаха да си отправят любимото обвинение в „зависимост от Русия“. ПП-ДБ наричаха ГЕРБ „руски агенти“, защото построили за рекордно кратки срокове „Балкански поток“, докато в същото време недопустимо протакали строежа на интерконектора с Гърция. Хората на Борисов нямаха никакво намерение да останат натикани в този опасен калъп и на свой ред наричаха опонентите си „руски агенти“, защото въпреки непрекъснатите им уверения, изобщо не се били отказали от руския газ, а отново купували такъв, само че през посредници и на по-високи цени. Чрез това взаимно набеждаване в „обслужване на руските интереси“ двете формации всъщност искаха да покажат на обществото или по-скоро на чуждестранните началници колко едната е правоверно и стопроцентово евроатлантическа и колко другата е прикрит изпълнител на волята на Кремъл.
И как сега, след всички тези, изключително тежки обвинения, ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ ще направят заедно правителство? Някои казват, че политиката била изкуство на компромиса и щяло да бъде естествено предизборното противопоставяне да бъде забравено след изборите. Само че, извинете, тук не говорим за естествено предизборно противопоставяне. Тук имахме изключително сериозни обвинения в извършване на престъпления и в обслужване на чужди интереси. Няма как да наричаш опонента си „престъпник“ или агент на чужда държава и в следващия момент да почнеш да редиш кабинет с него. Тоест „има как“, както гласеше предизборният лозунг на ПП-ДБ, обаче това наистина би било крайно неприлично от всяка една гледна точка.
Хората ще загубят и малкото останало уважение към политическите лица, ако първият и вторият в този парламент направят общо правителство. И ще си обяснят подобно, противоречащо на всякаква логика действие, или с традиционната за политиците безпринципност, или с активната намеса на нашите евроатлантически партньори. И без това в обществото отдавна е популярно схващането, че бъдещето на България се определя не от легитимно избраните институции, а от чужди посолства. Евентуален съвместен кабинет на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ само би затвърдил това схващане.
Всъщност има и нещо положително в създаването на подобно правителство. И то е, че българските избиратели веднъж завинаги ще се убедят как официозните партии отдавна са престанали да защитават интересите им. Те защитават или себе си, и/или интересите на чужди държави. И така, по един съвсем естествен начин, много избиратели ще откажат да дават доверието си на партиите от мейнстрийма и ще се ориентират към формации, които са автентично български и чиито лидери не припкат час по час до амбасадите за получаване на инструкции.
