"Всички бяха изненадани в приятния смисъл на думата. Моята интерпретация е доста съвременна и актуална. Аз се опитвам да разказвам за нещата, които в момента ни вълнуват, а не когато е била писана самата пиеса", каза Теодора Лилян пред БНР.
Оригиналът на пиесата остава недовършен. Имало е много опити за завършването ѝ. Най-известният финал е на Владимир Набоков и именно него е използвала Лилян в своя сценичен прочит на творбата.
"Историята малко се отличава от това, което е в самата пиеса. Аз съм се опитала не да отправям послания, а да задам въпроси. В момента много малко хора се чувстват добре. Всеки търси начин да се почувства добре чрез различни варианти, в самата пиеса показани. Има някакъв генерален проблем при всеки от нас и всеки се бори по свой си начин."
Пушкин е бащата на руския език, както го четем сега, и няма как да не е актуален, отбеляза режисьорката.
Лилян обича да използва стари текстове и да прави съвременни интерпретации. Вярва, че театърът не дава отговори, а задава на зрителя въпроси.
"Самата пиеса е огромна загадка. Самото име "Русалка" дори не го е дал дори Пушкин. Пиесата е публикувана за първи път след неговата смърт. Има много изследвания, че самата фабула, както е подредена в момента, не е редът, в който Пушкин я е завещал. Ние не знаем той как е искал да върви - коя история зад коя. Има и някои тълкувания, че не е написал самата пиеса."
Цялото интервю от предаването "Хоризонт до обед" слушайте в звуковия файл.
Снимки: Стефан Щерев
