"Уверен съм, че сме доставили това, от което Украйна се нуждае", увери пред Сената генерал Кристофър Каволи, командващ на американските сили в Европа.
Евгений Пригожин, началникът на частната военна компания „Вагнер“, заяви убедено, че украинците ще настъпят още следващата седмица, щом дъждовете спрат и теренът се втвърди достатъчно за танковете и бронетранспортьорите.
Пригожин и други руски източници твърдят, че Украйна засилва групировката си край Бахмут и дори форсира Днепър край Херсон.
По всичко изглежда, че моментът Украйна да нанесе своя удар е съвсем близко. Какви са шансовете й за успех и какво всъщност може да се определи като успех при условията на фронта – интервю с военния историк проф. Лорънс Фрийдман от Лондонския Кралски колеж.
Как бихте обобщили резултатите от зимните сражения в Източна Украйна?
Е, тези сражения далеч не са приключили още, но основното заключение, което бих предложил, е, че Русия положи много усилия за твърде незначителни придобивки. Известно е, че целта на Путин, поне като минимум, е да наложи властта си над целия Донбас, т.е. над всички части на Донецка и Луганска област. Досега войските му превзеха три села. Може би ще успеят да изтикат украинците от развалините на Бахмут. Цената, която заплатиха за това, обаче бе огромна. Битката похаби много от руските ресурси, а с това се създадоха предпоставки самите украинци да преминат в настъпление. Сега руското командване е пред дилемата дали да продължи офанзивата си или да се пренастрои за отбрана.
Британското министерство на отбраната съобщи, че изключително високите загуби на руснаците от първите три месеца на тази година са спаднали с около 30 на сто през април заради намаляването на настъпателните усилия. Вие, проф. Фрийдман, виждате ли признаци, че руската офанзива е стигнала зенита си?
Да, виждат се такива признаци. Да, руснаците все още полагат усилия, защото, предполагам, за тях ще е голямо унижение и силно разочарование, ако в крайна сметка не забият знамето си над Бахмут. Но е видимо, че настъпват без същата енергия. Артилерията им вече не "работи" със същата интензивност. Щурмовите отряди вече не са така многобройни и броят на атаките намалява. Видно е, че руските командири вече мислят и за отбрана.
Според документите на Пентагона, изтекли по социалната платформа "Дискорд", Русия е дала в Украйна повече от 220 000 убити и ранени. Асошиейтед прес излезе преди месец с обширна дописка за усилията на руските власти да привлекат доброволци, т.нар. контрактники, за служба в Украйна. Обещават се заплати, четворно по-високи от средните в Русия, без да се броят бонусите за участие в настъпателни действия. Рекламната кампания продължава с пълна сила, ако се съди по кореспонденциите на Ройтерс и Би Би Си. Мислите ли, че руското ръководство ще успее да компенсира загубите в жива сила с този метод, без да се налага повторна мобилизация?
До известна степен да, искам да кажа, че ще успее донякъде. Колкото по-принудителни мерки се прилагат, толкова по-големи ще са резултатите от тази кампания, но така ще нарасне и рискът от непопулярност. Много мъже напуснаха Русия (при частичната мобилизация през септември), страната изгуби вече доста талантливи хора. Едва ли властите ще намерят много ентусиасти да се включат във войната, защото е известно какво се случва с тези, които бяха пратени на фронта. Така че доброволци ще бъдат набирани, но по-бавно. Неразумно ще е да изключим нарастване на руската войска.
Изтеклите американски доклади разкриват степента на изтощение не само на руската, но и на украинската войска. Споделяте ли мнението, че Украйна също е обезсилена вследствие от битките през зимата?
Нека отбележим първо, че тази информация вече е остаряла с два-три месеца. Няма как да се отрече, че Украйна изстрада много - защото няма как да водиш такива сражения без болезнени загуби. Но не съм видял нищо, което да ме убеди, че украинските загуби са равни на руските.
Някои изтъкват, че руснаците губят преди всичко бивши затворници (привлечени на фронта с обещанието за амнистия), т.е. заменими войски. Те обаче губят и добри, т.е. добре обучени и опитни бойци. Недостигът на качествени войници си личи особено при опитите им за настъпление с бронирана техника. В същото време Украйна подготвя нови бойни формирования, сред тях поне три бригади с изцяло натовско въоръжение. Да, тези войски може да нямат боен опит, но са обучени на Запад, включително в Обединеното кралство. В този смисъл предполагам, че украинската армия е в по-добро състояние от руската. От нея обаче се изисква много. Едно от нещата, които научихме от тази война, е, че успех се постига много по-трудно при настъпление, отколкото в отбрана. А руснаците положиха големи усилия, за да засилят укрепленията си в завладените територии.
Не мислите ли, че точно това е обяснението защо украинците, даже когато са в полуобкръжение, отказват да напуснат Бахмут? За да не оставят тази крепост в руски ръце - та нали след това ще им се налага да я отвоюват?
Мотивите са много и спорни. Цената за удържането на Бахмут е висока и едната гледна точка е, че ако Украйна бе изтеглила войските си по-рано към по-лесно отбраняеми линии, то щеше да е в състояние да удържи руснаците с по-малко жертви и по-малко боеприпаси. Това може и да е истина. От друга страна знаем, че украинците не са склонни да дават лесно земите си. За тях е най-лесно да отстъпят, но предпочитат да рискуват, за да затруднят възможно най-много руснаците. Затова се появяват тези кадри с жестоки схватки в траншеите. Виждаме и как украинската артилерия стреля по концентрираните войски и бронетехника, като така лека-полека изтощава руснаците. Под една или друга форма, тази битка започна още миналия май, а в по-интензивна форма се води от миналия юли. Тъй че от руска страна резултатите, постигнати досега, са доста слаби.
А за други битки като Авдеевка и Маринка се говори, че продължават вече девет години - още от 2014-та. Да Ви попитам за още нещо любопитно от "Дискорд". В един от документите, до които се добра "Ню Йорк Таймс", се казва, че през февруари президентът Путин се е намесил лично, за да потуши конфликта между Евгений Пригожин и Сергей Шойгу. Тази седмица Пригожин отново се нахвърли върху министерството на отбраната, че оставя бойците му без боеприпаси и че не подпомага достатъчно щурма на Бахмут. Шойгу е министър на отбраната, а Пригожин - частен предприемач, но предприемач, който финансира военната компания "Вагнер". "Вагнер" очевидно е много важен за Путин, но защо? Да не би именно защото войските му са по-лесно заменими от мобилизираните?
Не, мисля, че тук нещата опират до сложната политическа ситуация в Русия. Пригожин е приближен на Путин от доста време. Путин го намира за полезен, когато трябва да се действа неформално и да се вършат неща, които не съвпадат с руските правни рамки. И по тази причина виждаме силно фрагментиране на руската военна система. Не е само Пригожин и неговата частна компания не е единствената. Виждаме и формациите, които формално се ръководят от т.нар. народни републики в Донецк и Луганск и които сега се попълват за четвърти път след понесените загуби. Положението е до голяма степен хаотично. Пригожин обвинява министерството и началника на генералния щаб Герасимов, че лишават "Вагнер" от артилерийска поддръжка. "Вагнер" наистина са зависими от министерството. Герасимов може би иска да им покаже кой е шефът - един вид да им даде урок, а може би самият той се нуждае от боеприпаси (за войските по другите участъци на фронта). Двамата с Пригожин все пак си сътрудничат и редовни руски войски участват в боевете за Бахмут. Отношенията им са сложни и напрежението помежду им ще продължи да избива, освен ако не постигнат по-големи успехи на бойното поле.
Базираният във Вашингтон Институт за изучаване на войната потвърди преди седмица, че украински войски са прекосили трайно Днепър и са установили поне две предмостия на левия бряг на реката южно и югозападно от Херсон. Какви са възможностите пред украинците в този сектор на фронта?
Информацията за това не е много сигурна, макар че не произлиза само от един източник. Някои твърдят, че не става дума за нещо сериозно - че войски се придвижват ту отсам, ту оттатък реката. Не мисля, че трябва да очакваме много в този сектор. Изненада ще е, ако украинците нанесат главния удар тук, тъй като тези блатисти и труднопроходими местности (близо до делтата на Днепър) не са подходящи за придвижване и пренасяне на техника и боеприпаси. Но можем да предположим, че действията на украинците на левия бряг притесняват руското командване, карат го да се чуди дали да пренасочи сили към този сектор и така да отслаби други сектори. Мисля, че украинците ще са доволни и на това, ако само принудят врага си да гадае за намеренията им.
По всичко личи, че дългоочакваната контраофанзива на украинците ще започне скоро. Как оценявате шансовете на украинците да пробият руската отбрана, ако действително, както изглежда, нямат превъзходство във въздуха, нито дори достатъчно снаряди за оръдията си?
Когато водиш война, нищо и никога не е достатъчно. Съотношението на силите във въздуха е притеснително. Украинците получават още артилерия, но и изразходват много снаряди. Това може да е нормално за естеството на битките от последните месеци, но все пак е проблем. Руснаците обаче изпитват същите проблеми. Украинското командване има много варианти пред себе си и не бива да го подценяваме. То грижливо крие картите си - кога и къде ще удари, а предимството на руснаците е, че са в отбрана.
Украинците ще постигнат голям успех, ако пресекат сухопътния коридор между Русия и Крим. Но може би трябва по-реалистична оценка. Какво могат да постигнат в краткосрочен план?
За украинците е по-важно да отвоюват поне някакви територии и не е толкова важно къде точно са тези територии. Ако това не се случи, на Запад и в Украйна ще се заговори за патова ситуация. В случай на успех обаче украинците ще докажат, че могат да си върнат загубените земи. А руснаците ще бъдат деморализирани и разколебани. Така че, поне на първо време, настъпление към Крим не е задължително, още повече че руските укрепления (в Приазовието) са далеч по-силни, отколкото укрепленията в Луганска област. Не бих се изненадал, ако украинците настъпят в Луганск. Не бих се изненадал и ако настъпят едновременно в няколко участъка. Важно е да изберат подходящия момент, да не прибързват и да не пилеят ресурсите, които са натрупали. Те знаят, че руснаците няма да им дадат много шансове. С огневата мощ и новото въоръжение могат да постигнат немалко. Не е задължително да се провалят.
