Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

20% от децата и 8% от възрастните страдат от атопичен дерматит

Асоциацията на пациентите с автоимунни заболявания внесе доклад в Министерството на здравеопазването и в Националната здравноосигурителна каса за страданията и ниското качество на живот на пациентите с атопичен дерматит. Докладът се базира на интервюта с 23-ма пациенти – мъже, жени и деца със средна и тежка форма на заболяването, проведени през февруари и март 2023 г. Анализът на споделеното от пациентите цели да помогне на здравните институции да разберат по-добре проблемите на тази дълго неглижирана пациентска група, която заслужава достоен живот и достъп до съвременни методи за диагностика, лечение и контрол на заболяването. За резултатите от изследването и проблемите на хората с това заболяване разказа в програма "Точно днес" Анета Драганова, председател на пациентската организация.

 От заболяването страдат 20% от децата и до 8% от възрастните. Тя обърна внимание, че атопичният дерматит е хронично рецидивиращо заболяване, което дори в леките си форми влошава силно качеството на живот на пациентите. „Заболяването е съпроводено с болка и дискомфорт, което нарушава самообслужването, движението и всякакви активности. Много от пациентите страдат от депресия и тревожност.“, 

В последните няколко години Българското дружество по дерматология и пациентската общност организираха редица застъпнически инициативи, за да признае Здравната каса заболяването за социалнозначимо и да го включи в Списъка на заболяванията, за които заплаща домашно лечение. 2023 г. е първата година в българската история, в която НЗОК ще започне да реимбурсира терапия за среден до тежък атопичен дерматит. Очакваше се Касата да започне да заплаща лечението за атопичен дерматит с регистрирания в България JAK-инхибитор (янус-киназни инхибитори)от началото на 2023 г. Медикаментът е одобрен за възрастни и деца над 12-годишна възраст и действа като намалява активността на ензим, наречен „Янус киназа“, в организма. По този начин помага за намаляване на възпалението и повлиява благоприятно обрива и сърбежа на кожата.

Критериите за това какви пациенти подлежат на лечение с тази терапия вече са изработени от дерматолозите, но все още не са одобрени от Надзорния съвет на НЗОК. След одобрението критериите трябва  да се обнародват в Държавен вестник, а това може да забави нещата с месеци.

Междувременно продължава страданието на пациентите с атопичен дерматит, чийто брой в последните 30 години се е увеличил три пъти.

Председателят на Асоциацията на пациентите с автоимунни заболявания  подчерта, че много от пациентите не са посещавали дерматолози от 1 до 3 години, тъй като лекарите няма какво ново да им предложат за облекчаване на състоянието. „Надежда за пациентите са новите системни терапии. Дерматолозите вече са изготвили критериите за започване на системна терапия с JAK-инхибитори, която да се реимбурсир от Здравната каса. Това трябваше да започне всеки момент, но от НЗОК още се бавят по неясни за нас причини“, обясни Анета Драганова.

"Същевременно изпитват болка и постоянен сърбеж, заради което всички страдат от безсъние, което води до липса на енергия за всякакъв тип дейност през деня. „Тези хора се въртят в омагьосания кръг – недоспиване, проблем да вършат ежедневните си дейности, неадекватност в работата. Заради всичко това голяма част от пациентите признават, че са изпадали в депресивни състояния. Някои не са ходили на работа две години, докато се възстановят от депресията. Обществото трябва да разбере, че атопичния дерматит не е някаква лека екзема, а много сериозно заболяване, което снижава силно качеството на живот, посочи още Анета Драганова и допълни, че поради тази причина стартира и национална информационна кампания „Отново в кожата си“ в партньорство с  Българско дерматологично дружество  и Портал на пациента.

Според лекарите ако през 70-те години в България с атопичен дерматит са били 2% от децата, то днес са над 20%“, като нарасналата заболеваемост и при възрастните се обяснява с повсеместния стрес, със замърсения въздух и лошо качество на храната и водата, с тютюнопушене, използване на козметика с много алергени, голяма миграция и смяна на климатичните условия на живот.

Интервюто на Анета Драганова е в прикачения звуков файл.


По публикацията работи: Елена Крушкова

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна