Г-жо Тертична, каква е ситуацията в Украйна в момента? Вие до неотдавна сте били в Киев преди да дойдете в посолството в София.
Ситуацията в Украйна след 24 февруари 2022 година е напълно различна от това, което сме чели за предишните войни, които преживя Европа през XX век. (...) Това е нашето ежедневие – да си готов всеки момент и ти да станеш жертва, и твоите близки.
Но как това на практика сега се случва? Имаме специални приложения в мобилните си телефони, които ни информираха за началото на ракетните обстрели или атаките с дронове. След едно такова съобщение ти вече следиш къде влиза ракетата или дрона, в коя област, как се движи, траектория и преценяваш колко време имаш да отидеш до мазето или убежището.
Имаше такива ситуации, в които трябваше по 5-6 часа да стоиш в такива специални помещения, особено когато Русия изстрелваше по повече от 100 ракети за денонощие. Всеки ден научваме за нови и нови разрушения на цивилната инфраструктура. Всичко това се събира като доказателства за Международния наказателен съд.
Новият посланик на Украйна в България Олеся Илашчук преди около месец връчи акредитивните си писма на президента и официално оглави посолството. В тази връзка ориентирахте се вече в ситуацията в страната и какво очаква Украйна от България?
Г-жа посланик Илашчук встъпи официално в длъжност и много активно започна работа и контакти с политическото ръководство на Република България. Това, което имаме като подкрепа, изказана на всички нива, България стои зад международните принципи за зачитане на териториалната цялост на Украйна. Ние, като държава, сме много благодарни и признателни на България и българския народ за оказаната политическа, икономическа, хуманитарна и отбранителна помощ и по-специално за помощта на украинските граждани, които намериха временна закрила в Република България. Според последните данни, това са около 70 000 украинци са тук.
Знаете, че България е нещо като хъб за фалшиви новини и дезинформация по отношение на войната. Руският наратив често безкритично се разпространява както от някои медии, така и понякога от официални лица. Според вас до каква степен трябва да бъдем бдителни, за да не разпространяваме фалшивата информация?
Не бих казала, че България е хъб. Мисля, че такива хъбове има във всяка една държава. Целта на Русия, която искаше Украйна и украинският народ мирно да приемат специалната операция за денацификация и демилитаризация, се провали, защото украинците не повярваха и вече бяха съвсем узрели и знаеха какво носи такъв тип освобождение - през 300 години от братската любов и 70 години участие в Съветския съюз с тези репресии и всичко, което беше направено срещу украинския народ. Тук специално искам да благодаря на България за приетото решение за признаване на Гладомора срещу украинския народ 1932-1933 г. като акт на геноцид. Днешната война срещу Украйна показва, че методите са почти едни и същи.
Кои са най-устойчивите наративи и фалшиви информации в Украйна?
Всички знаят не само в Украйна, но и по света, че първият наратив беше, че Украйна ще падне за три до четири дни, защото няма как да противодейства, няма армия и всъщност няма държава, тя се е провала и всички само чакат руските войски да дойдат и ще ги посрещнат с радост.
Благодарение на нашите медии и благодарение на доброто ниво на цифровизация и дигиталните технологии имаше система за ранно предупреждение за такива форми на специални психологическо-информационни операции. Хората, първо, разбираха, че това не е истина и второ, започнаха да се обединяват и да разменят информация по малките групи. Имаше групи в социалните мрежи на блока, на квартала, на района, на ниво област. На по-късен етап бяха направени в Телеграм информационни канали.Опитваха се да изплашат украинците за физическото им оцеляване – "ще умрете от глад, защото няма продукти, бомбардира се всичко, държавата не функционира". Да, имаше проблеми с логистиката, но благодарение на взаимодействието по между си, в продължение на един месец хората се справиха. Всички магазини от април месец (2022 г. - бел.ред.) започнаха да работят и да се снабдяват.
А в районите, които са окупирани от руската армия, хората там какво разбират, как се инфoрмират?
За това, ние, за съжаление, нямаме достоверна информация. (...) Ние наблюдаваме отново депортация на населението, десетки хиляди украински деца ги местят в Крим или в Русия. Там упражняват психологически натиск върху тях да ги прекодират и да им забранят да мислят за Украйна. Това е още един вид геноцид, който се упражнява над украинците, асимилация. Всъщност това не е нещо ново от историческа гледна точка.
От месеци има съобщения, че Украйна планира мащабна контраофанзива. Някои експерти дори коментират, че тя може дори да е започнала. Това вярно ли е?
Да се дава повече информация по тази тема само ще бъде от полза на държавата агресoр. Ние силно се надяваме на подкрепата от международната общност – помощта и подкрепата за Украйна да продължат. Като погледнете фронтовата линия тя е невероятно огромна. Изискват се големи ресурси.
Много окуражаващо беше решението на Европейската комисия да се предостави на Украйна статута на държава кандидат за членство в ЕС миналата година. Въпреки войната се гласуват се необходимите законодателни промени. Много се надяваме всички тези усилия да бъдат отчетени и да дочакаме решение за началото за преговори между Украйна и ЕК.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
