В средата на седмицата премахнатият от „Фокс“ най-важен критик на властта в САЩ Тъкър Карлсън обяви, че ще продължи своето шоу в „единствената наистина голяма платформа, която позволява свобода на словото“ - „Туитър“ на Илон Мъск. Краткото видео на враг №1 на „либералната селищна система “ Тък отново унищожи и унижи всички мейнстрийм телевизии взети заедно. Десетки милиони гледания, реакции от цялото земно кълбо, истерия в прогресивните среди, еуфория сред свободомислещи хора.
Заговори се за неофициален тандем между Илон и Карлсън – двамата най-влиятелни критици на така наречената „woke“ лудост, пленила всички институции и превърнала Западната цивилизация в смехотворен, но тоталитарен апарат за манипулация, обладан от расови и джендър бесове. Карлсън отдавна разобличава „Империята на лъжата“, а Илон от известно време е бесен на властите в САЩ и Европа, и описа доминиращата „woke“ култура като „вирус на съзнанието“.
Ала в края на седмицата мега милиардерът Мъск, който върна различните мнения в купената от него социална мрежа и без да се замисля уволни предишните слугуващи на режима директори, внесе смут в средите на свободните съзнания. „Предприемачът от Претория“ съобщи, че ще се оттегли като изпълнителен директор на „Туитър“ и след броени седмици на позицията ще застане дама, която той не назова. Медии на режима като „Уолстрийт Джърнъл“ казаха, че вероятно новият шеф ще бъде Линда Якарино. За съжаление тя е висш, но на пръв поглед типичен представител на корпоративната фауна с опит като началник на рекламния бизнес на могъщи медийни мастодонти като NBCUniversal, и с топли връзки с организации като „Световния икономически форум“ на Клаус Шваб.
Ако тази жена действително стане директор на „Туитър“, това би било катастрофа за свободата на словото. Тя вероятно ще привлече обратно много от големите рекламодатели в платформата, но на каква цена? Пълноценното завръщане на Тъкър Карлсън вече е под въпрос. Десетки милиони хора по целия свят желаят да гледат неговото предаване, но не и няколко конгломерата. Те го искат със затворен цип на устата.
Уви, това са дилемите пред мащабни медийни собственици като Мъск. Сочни рекламни приходи или свобода на словото. Едрият бизнес отдавна се държи откровено враждебно с разнообразието от идеи извън строго форматирания и жестоко кастриран прогресистки светоглед.
Има ли шанс доказал се антисистемен мега играч като Мъск да задоволи и агнето, и вълците. Да реформира „Туитър“ едновременно като печеливша световна платформа, в която има и свободно изразяване. Задачата изглежда почти невъзможна, а евентуалното назначение на корпоративен комисар за директор няма как да разсее облаците на хоризонта. Тъкмо обратното.
От друга страна процесите на развала и разложение в режима на лабораторното либерално съгласие изглеждат необратими. Корпоративните медии са отчаяни и опасни. Захватът на властта се стяга, защото властта се усеща слаба. Раненото чудовище хапе най-силно, усетило, че му изтича кръвта. Никой нормален вече не вярва на западните мейнстрийм медии и техните политически господари. Или може би е обратното. Често критици на модерния обществен пейзаж посочват, че в момента обитаваме своеобразна медийна диктатура, в която корпоративните издания диктуват действията на управляващите администрации.
Едно е сигурно – това срастване на сурова власт и информация, и то името на пакет от безумни лъжи, разкрива модерна публична патология. Държавна цензура, маскирана като „грижа за права“. Репресия, превеждана в ефир като репрезентация. Запушени усти и отпушени корпоративни канали.
Следващите седмици ще демонстрират развоя на „Туитър“ войните за свободно слово. За броени месеци Мъск успя да преобрази най-гъстото либерално блато на планетата в площад за остра критика на режима. Тъкър в „Туитър“ изглеждаше като своеобразна кулминация на тези процеси. Новият модел на Мъск заплашва да доунищожи все по-мразените корпоративни медии. Междувременно, няколко големи пропаганди компании вече фалираха, а рейтингите и репутациите на приближените до американската власт журналисти и организации са на дъното, с много съкращения в редакциите и още на хоризонта.
„Корпоративните журналисти вече няма да могат да разчитат на специално отношение. “ Този „туит“ на Илон Мъск от 24 декември миналата година се превърна в нещо като коледен подарък за всички несъгласни с модерния медиен монопол върху информационния поток.
Възможно ли е непредвидим, но и неподражаем играч като Илон Мъск да хвърли всичките си усилия на вятъра с назначение на корпоративен слуга? Тъкър Карлсън, както и милионите негови зрители, със сигурност разчитат на това отговорът да е не просто „не“, а едно звучно „по дяволите, не и за нищо на света“.
Все пак Мъск направи нещо немислимо – купи, за 44 милиарда долара, централният инструмент на либералния режим и го насочи срещу него. Разкара ръководство и повечето паразитиращи „офицери по разнообразието, равнопоставеността и включването“. Изгони истеричните апаратчици по политическата и културна цензура, влезе в опасен публичен конфликт с властта в САЩ. Редно е битката да продължи.
Никой не е обешавал, че ще е лесно.
