Спрямо атмосферното налагяне промени над 10 хектопаскала (hPa) са големи, между 8 и 10 са резки, между 4 и 8 са умерени, а под 4 са слаби промените", разказа в "Нощен Хоризонт" Зорница Спасова.
По думите й всички типове време са разделени на 16 класа. Преходите между тях сочат резките промени.
Зорница Спасова е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по специалност “Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“.
Занимава се с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве от 2008 г, като е специализирала многократно в чужбина. Научен секретар е на Българското дружество по медицинска география, хъб мениджър на програма Climate KIC за НЦОЗА и организатор на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.
"Най-резките промени са през пролетта, а като месеци през март и април. Най-устойчиво е времето през август. Юни и юли са динамични през лятото.
Екстремните прояви на времето зачестяват в нашата страна и те са се увеличили с 30 на сто. Очаква се още увеличения и в бъдеще, посочи още Спасова.
Най-рязко се променя времето в София през април, допълни тя. Като цяло е устойчив режимът средно годишно на времето в София, поясни още Зорница Спасова.
Спасова нарича хората "метеопати", които са най-чувствителни към резките промени на времето. По-често са жените и жителите на големите градове. Те стават сънливи, депресивни, обострят се хроничните им заболявания. Това са сърдечно-съдовите заболявания преди всичко.
По темата за промените в климата и бедствията и отражението им върху психичното ни здраве разказа и психологът Елица Станева-Бритън, също автор на „Климатека”: