Даниела Стойнова получава наградата за обществено значимата й, ползотворна за варненци и институциите на Варна журналистическа работа в авторското й радиопредаване "В ефир сте" по Радио Варна и кореспондентска дейност по програма „Хоризонт“ на Българското национално радио.
Отличията ще бъдат връчени от 11 часа днес в зала "Пленарна" на Община Варна, а минути преди това за предаването "Новият ден" с Даниела Стойнова за признанието, любовта към радиото, страстта към репортерството и цената за това да си 24 часа в деня сред хората разговаря Димитрина Дончева.
Честита награда!
Това е една неочаквана чест наистина.
Какво означава тази награда за теб?
Със Сия Папазова, моя приятелка и драматург, сега ръководител на "Златното ключе", сме раздали страшно много награди "Варна" като общински съветници в годините от 1991-ва до 1999-а. Не малко хора сме отличили. За мен е чест да попадна сред тях, защото през годините наистина сме давали тази награда на хора, които наистина са оставили следа в града. Аз се надявам да имам още време да оставя още нещо в това, което правим всички заедно... Разбира се, радиото е една колективна дейност. Всеки сам, колкото и да е добър, ако няма съдействие, ако няма екип, нищо няма да може да направи! Ние тук, във Варна, работим главно за хората. Затова сме обществена медия. БНТ, БНР и БТА, съответно Радио Варна и регионалните радиостанции - ние работим за хората и отразяваме събития, на които понякога сме само ние. Ние сме част от тази памет на града и на България. Трябва да оставим и позитивни следи. Основната ни цел е да помагаме на хората. И хората мисля, че добре го знаят. Затова Радио Варна и БНР са сред най-слушаните от всички радиостанции.
Не е тайна и за слушателите на Радио Варна, че ти работиш почти денонощно. Такъв ли трябва да бъде един журналист според теб и каква е цената на този труд?
Далеч съм да давам съвети - всеки работи така, както го разбира. Но когато навремето издържах един доста сериозен конкурс, в който участваха над 120 души-кандидати, които искаха да работят тук, тогава всички, които идвахме в радиото, започвахме с репортерството и с анкетите с хора. Тогава забелязах, че най-добре ми се получава контактът с хората, анкетите, разговорите. Животът ме профилира, хората ме профилираха. Тогава започнах да отразявам най-различни събития и неусетно се получи, че репортерството ме избра. За мен воденето, репортерството и новинарството са най-важните в една медия. Не мога да си представя да съм затворена в едно тясно пространство.
Да, но предаването "В ефир сте" го опровергава всичко това, защото ти си затворена в едно тясно пространство...
Да, но то е на живо! Все едно, че съм там!
Тези хора, които се обаждат непрекъснато, защо според теб предпочитат да се обаждат в радиото, а не в институциите?
Отдавна съм си отговорила на този въпрос. Мисля, че и всички ние си отговаряме ежедневно. Ето, тази сутрин имах обаждане още преди 6 и половина сутринта. Обади ми се една жена, която не знаеше какво да прави. Когато си подал жалба и не получиш отговор един месец, два месеца, три месеца, заради тази неотзивчивост на институциите, основното е да получат отговор. На тях им липсва тази комуникация. Ето, в Пчелина за четвърти ден нямат вода! Когато са се обадили, диспечерът им казал: "От къде да знам!". Хората очакват от нас да получат информация, защото ние наистина сме един омбудсман, един посредник между институциите!
Коя е най-важната оценка за теб?
Най-важната оценка за мен е тази на аудиторията и на колегите - благодаря им за инициативата, с която ме изненадаха! И аз, и Румен, който е навсякъде със своя фотоапарат, въпреки че има две малки деца и със сигурност му е много трудно... А цената наистина... Цената е времето за близките, личното време. Но при една добра организация за всичко се намира време!
Не спирай да правиш това, което обичаш, Дани!
Благодаря! Затова съм в радиото!
