Румен Сарандев: Награда "Варна" за мен доказва, че градът оценява какво съм свършил за него

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Румен Сарандев е отличен за професионалната му работа на терен, отразяваща актуални обществени събития, включително бежанската вълна през 2022 г. в Украйна, и за участието му в колективната изложба на варненските фоторепортери с нерепортажни фотоси Alter Ego („Другото Аз”) в програмата на „Пролетния сезон на изкуствата ” – месец април 2022 г.

За силните моменти, които оставят без дъх от емоция и най-силния човек, за любовта и отдадеността към професията и бъдещите планове с Румен Сарандев в предаването "На светло" разговаря Иван Барбов:

Замислям се, че ако трябва да се изразя в снимки... не мога да си представя как би изглеждало това, което мисля. Но определено би било интересно! Наградата е признание за работата, която си свършил или вършиш. А Наградата "Варна"... За мен това е оценка, доказателство, че Варна оценява какво съм свършил аз за града.

Зад всяка награда стои много труд и най-хубавото нещо е да береш плодовете от този труд.

Да, в мелачката си.

Това, което ми остави траен отпечатък, е нещото, за което съм номиниран - работата ми по време на бежанската вълна на границата на Украйна и Румъния. Това, което никога през целия си живот няма да забравя, е когато видях как майка посрещна двете си деца, които бяха от другата страна, а детето, плачейки, хукна към майка си и й каза: "Мамо, там беше много страшно"... И въпреки че направих тази снимка с телефон... Няма да я забравя! В крайна сметка най-добрият апарат е този, който имаш в момента.

Как успяваш да се съхраниш и да се събереш в такива силни моменти, за да си свършиш работата?

Трябва да вентилираш всичко, което минава през теб. Да вентилираш лошото, за да не прегориш в един момент. Един от начините научих още преди две години и десет месеца, когато се роди дъщеря ми. Когато я видя, всичко ми минава. А друг начин е да направя нещо хамаво, нещо екстремно, но няма да навлизам в подробности.

Ти изпревари следващия ми въпрос. Работата на фоторепортер е изключително натоварена и интензивна. Какво обича да прави в свободното си време Румен Сарандев?

Обичам да правя барбекю. Преди да се появят децата, обичах да правя по-екстремни неща. Аз съм от този тип хора, които са жадни за адреналин. Не мога да стоя на едно място. Когато започна конфликтът в Украйна, имах предложения, но едва преди седмица се случи. Не в този вид, в който ми се искаше, но го реализирах. Въпреки че съм на работа, това е по-различно от нещата, които снимам във Варна и в областта. Виждам много по-различни хора и това помага.

В "Радио Варна представя" тази събота слушателите имаха възможност да чуят първата част от материала ви с Доротея Николова "Да откриеш Бесарабия". Разкажи ни за впечатленията, натрупани там.

Доротея Николова се свърза с хора, които помогнаха на бесарабските българи и на училищата там, под формата на компютри, книги, помагала, свързани с паметта за България. Доста време чакахме, имаха проблем с доставките. Но благодарим на колегите от София, които се отзоваха. Преживяхме девет часа път в едната посока, интересна беше срещата с хората там. Толкова топли хора не съм виждал отдавна. Може би мога да ги сравня с хората от Родопите. В едното училище ни чакаха, бяха ни приготвили програма, кметът не искаше да ни пуска в един момент. И това при положение, че ние, репортерите, бяхме там, не отидохме с хората, които носят даренията. И ни посрещнаха изключително радушно!

Едно клише, без което не можем. Какви са бъдещите ти творчески планове?

Свързани са с това, което правя най-добре. Плановете ми са да продължавам да снимам. Следващото... трябва да е по-голяма награда!