Георги Господинов стана първият българин, спечелил престижната литературна награда "Букър" за романа "Времеубежище". Той споделя отличието с Анджела Родел, която преведе книгата на английски.
На церемония в Лондон снощи председателят на журито френската писателка Лейла Слимани казва:
"Това е задълбочена работа, която изследва много актуален въпрос. Какво се случва с нас, когато спомените ни изчезват? Георги Господинов успява чудесно да се справи както с индивидуалните, така и с колективните съдби. И именно този сложен баланс между интимното и универсалното ни убеди да присъдим тази награда и ни докосна."
В речта си при награждаването писателят каза:
"Благодаря на моите читатели. Утре е най-важният български празник, моят любим национален празник – Денят на кирилицата 24 май, денят на писането и езика. Прекрасно е, когато буквите и езикът се празнуват. Така че ще кажа едно изречение на български – езика, на който романът беше написан: Честит празник! Честито чудо на езика!"
Издателят на "Времеубежище" Манол Пейков коментира наградата в "Артефир":
"Това е не само много важен момент за съвременната българска литература, но и за българската литература изобщо. Нито един от големите титани на българската литература, на чиито рамене стъпва Георги Господинов, не е получавал подобно международно признание. Това само по себе си не означава, че тази книга е по някакъв начин по-велика или по-важна от тях като творчество, а означава, че България е изминала важен път.
Защото това да попаднеш в окуляра на световното внимание е не само функция от твоя собствен талант, а е функция и от това доколко си свързан със света и каква международна акустика има твоят глас. Това означава, че гласът на България се чува, защото гласът на Георги Господинов, ще ми се да мисля, е и гласът на България.
Аз зная, че българските автори рядко имат самочувствието, светогледа, който да надхвърля границите на собствения им език, защото това наистина изисква размах на въображението, на мисленето – да се чувстваш като гражданин на света. Което не означава, че ти не си гражданин на България – точно обратното. В момента има едни странни разбирания за патриотизъм, наложени от определени политически среди, според които, за да бъдеш патриот, трябва да се самоизолираш от света. Моето разбиране е, че патриот е точно онзи, който успява да съчетае самочувствието на българин, "спокойствието да бъдеш българин" (по думите на Георги Господинов) със самочувствието да бъдеш част от човешката раса.
Защото има граници на езика. И тук точно е голямото значение на Анджела Родел. Тя превърна България в свой втори дом – дойде тук заради българската музика, и прегърна не само държавата, но и езика, има дъщеря, която е наполовина българка. Тя казва – "За да пренесеш едно подобно произведение на чужда публика, трябва не само да владееш езика, трябва да владееш културните нюанси, трябва да си част от тъканта на един народ". Анджела е успяла да постигне именно това. Ние трябва да разглеждаме този успех като една спойка между големия авторов размах и ум и умението на преводача да го преведе на подходящ език, защото това са културни реалности, вселени на всеотнасяне, които понякога са абсолютно несъответни на чуждия читател."
Издателят Манол Пейков пожела за 24 май: "Най-сетне българската държава да обърне внимание на книгата и на езика полагащото им се внимание. Тъжно е, но трябва да го кажем – този успех е въпреки държавата, а не благодарение на нея". За да не бъде тази книга бяла лястовица, а да бъде наистина път и пъртина, по която да минат мнозина, държавата трябва да обърне полагащото се внимание на българската книга."
Чуйте повече от звуковите файлове.
Снимки – Booker Prize и ЕПА/БГНЕС
