За първи път в цялост поетичното творчество на Яна Язова излиза в красивото издание "Събрани стихотворения". Яна Язова е различната страница в българската поезия, защото тя не е авторка на "гладки стихове" с прекрасни рими. Нейната поезия не се влияе от политически или други промени у нас, а е една поезия на бездната, на кошмара, на страха, на съпротивата. Тя е авторка и на едни от най-добрите социални стихове.
Най-после за първи път цялостно пред съвременния читател се изправя поетесата Яна Язова – неравна, задъхана, навлизаща в непознати и плашещи дълбини...
"Aвторите получават оценка на творбите си и приживе, и след смъртта. Първата не е толкова фатална, както посмъртната. Защото да бъдеш четен или да бъдеш забравен, е присъда без обжалване, а литературната смърт е като човешката. Приживе стиховете на Яна Язова биват и хвалени, и хулени. Десетилетия след 1944 г. те не са били достъпни, тъй като авторката е изхвърлена от литературния живот. Едва през 80-те години на ХХ в. някак плахо, но все пак се заговорва за тях. Постсимволизъм, сюрреа
