На 2 юни отбелязваме Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Едно от значимите събития в този ден на почит е Всенародното поклонение в района на величествения паметник на връх Околчица във Врачанския Балкан. Честванията на този ден и на това място, които традиционно събират хиляди българи, имат над 100-годишна история.
И до днес обаче, въпреки многобройните проучвания и изследвания, все още се разпространяват спорни факти, свързани с героичната гибел на поета революционер и всеобщата почит към живота и делото му.
Къде всъщност е убит Христо Ботев? Историкът от Врачанския исторически музей Нели Стоянова обяснява, че в историческата наука няма спор и лобното място на революционера е склонът на връх Камарата над падината Йолковица.
Стоянова разказва, че за установяването на този факт през годините са били сформирани три официални комисии. В две от тях, през 1901 година и 1927 година, са участвали живи Ботеви четници. Един от тях е Никола Обретенов, който е непосредствен свидетел на последните минути от живота на Ботев.
Третата комисия е през 1953 година и тя работи под ръководството на акад. Михаил Димитров, а в състава ѝ влизат учени от институт "Христо Ботев" при БАН, представители на общинската власт във Враца, военни, топографи, общественици и журналисти, както и местни хора.
Тезата, че Христо Ботев е убит на връх Вола, се тиражира в творчеството на Иван Вазов и Захари Стоянов. Така се оказва, че литературата формира историческия спомен, посочва още историкът Нели Стоянова. Тя обяснява, че още преди Освобождението от Вазов тръгва версията, че лобното място на поета революционер е в района на Веслец, който е предпланина на Врачанския Балкан.
През 1899 година е публикувано стихотворението му "Той не умира", посветено на Ботев, където като място на гибелта му е възпян връх Вола.
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира...
Хр. Ботев
На Волът, сред пустинния Балкан,
огласян някога от диви орди,
седях в глогините, де в кръв облян,
паднал певецът горди;
Същата година във вестник "Мир" и списание "Българска сбирка" излиза и Вазовият пътепис "Волът". Тезата се утвърждава безусловно сред обществото през авторитета на Патриарха на българската литература.
За връх Вола като лобно място на Ботев пише и Захари Стоянов в своята творба "Христо Ботйов. Опит за биография", която е издадена през 1888 година.
Защо паметникът на Христо Ботев е издигнат на връх Околчица?
Още първата официална комисия по установяване на обстоятелствата около битката на Ботевата чета във Врачанския Балкан и гибелта на войводата избира през 1901 година връх Околчица като място "видно, лично, достъпно и близко до последното сражение" да се издигне паметник. Той е завършен през 1939 година.
Всенародната почит и искрено преклонение към поета революционер поражда и редица други неточности, свързани с факти от биографията му.
Дали това е истинската дата на гибелта на революционера?
Историческата дата, когато се е състояло решаващото сражение на Ботевата чета във Врачанския Балкан и когато е убит Христо Ботев, е 20 май 1876 година, по стар стил.
През 1916 година при преминаването от Юлианския (стария) към Григорианския (новия) календар е установено правило към датата на събития от XIX век да се добавят 12 дни. Така за деня на гибелта на Христо Ботев се получава 1 юни, посочва още Нели Стоянова. Тя е категорична, че 2 юни е погрешно утвърдено в периодизацията и уточняването на датите по новия стил в историческия календар.
Историческите проучвания сочат като дата на гибелта на Христо Ботев 1 юни 1876 година.
Съществува едно място в България, което не приема официалния исторически разказ, според който Христо Ботев е роден в Калофер. Това място е криводолското село Осен.
Тази теза се поддържа от жители на село Осен, община Криводол. Нели Стоянова обяснява, че в основата стои недоказаното твърдение, че за кратко бащата на Ботев - даскал Ботьо Петков, е учителствал в селото и по това време се е родил сина му Христо, но впоследствие се е върнал в Калофер, където е регистрирано рождението.
Така това се оказва твърдение, за което историците нямат никакво потвърждение.
------------------
Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).
Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck
