Избрана поезия от съвременния китайски поет на неформалната поетична сцена Ю Дзиен излезе на български език с превода и подбора на Веселин Карастойчев. Той сподели специално за "Артефир", че това издание е най-пълното в световен мащаб и по думите на Ю Дзиен, с когото Веселин общувал активно, докато е работил върху книгата.
През 1985 година Ю Дзиен заедно с друг млад поет Хан Дун започват да списват самиздат списанието с авангардна насоченост "Те", което бързо придобива култов статут и става трамплин за дебюта на Ю Дзиен в официалните литературни издания.
През 1989 г. е отпечатана първата му стихосбирка "Шейсет стихотворения“, последвана от "Давам име на една врана“ (1993), "Един гвоздей пробива небето“ (1999), сборника с есеистична проза "Ръкописи върху палмово лико“ (2001) и др., общо над 50 книги с поезия, проза, спомени и размишления. Автор на документални филми като "Изумруденозелената спирка“ и "Роден край“ и на редица фотографски изложби.
Носител е на редица награди и отличия: литературната награда „Лу Сюн“; Годишната медийна награда за най-добър поет, пишещ на китайски език; Наградата за поезия на списание "Народна литература“; Първа награда на немския конкурс за африканска, азиатска и латиноамериканска литература, организиран от LITPROM, за немския превод на поемата "Досие No 0“; Голямата годишна награда (2021) за преводна съвременна световна литература на Университета Оклахома, САЩ, и др.
Една особеност, която веднага се забелязва в поетиката на Ю Дзиен, е оставянето на по-дълги паузи между фразите. На китайски език между йероглифите по правило не се оставя разстояние, затова пространството между думите при Ю Дзиен създава особена ритмика, сдобива фразата с ехо, понякога поражда впечатление за нещо недоизказано или изтрито.
Повече за тази спонтанна поезия на ежедневното, на обикновената наглед случка, видяна като събитие, но и на това, което смятаме, че не може да се обхване с думи, научете от разговора с Веселин Карастойчев.
Снимка – Белослава Димитрова
