Няма необходимост от специални разузнавателни средства за предотвартяване на престъпления срещу интелектуалната собственост. Това обясни пред БНР Божидар Божанов, народен представител от ПП-ДБ, бивш министър на електронното управление и вносител на Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
„В Закона за изменение на Наказателния кодекс има 7 различни проекта и един е свързан с авторското право. Аз съм подготвил предложение за отпадане на точката за използването на специални разузнавателни средства. Тази мярка е прекомерна.“
Д-р Ана Лазарова, която е преподавател по Право на интелектуалната собственост в СУ, доктор по Медийна политика и право на ЕС, адвокат и представител на Българското патентно ведомство и Службата на ЕС по интелектуалната собственост, обясни в предаването „Хоризонт до обед“, че в МС е постъпил законопроект, в който се предлага криминализиране на създаването и поддържането на информационни мрежи и услуги на информационното общество.
„Това е всичко в интернет, включително социални мрежи и форуми. Прави се за предотвратяване на престъпления срещу интелектуалната собственост и цели таргетиране на онлайн пиратство, но се удря всичко. Текстът е твърде общ и неясен“.
Божанов посочи, че все още не е направено детайлно обсъждане на авторското право в НС.
„Но аз бързах да го внеса, за да не изпуснем влака. Комисията по култура и медии все още не е стигнала до този закон“
Той обясни, че се предлага авторите на научна литература да не бъдат ограничавани от издателите в разпространението на своя труд, особено когато той е финансиран с публични средства.
„Сега приходите, които се получават от разпространението на научна литература, са доста значителни, но авторите, рецензентите и финансиращите институции не получават каквото и да било. По-големият проблем е, че знанието не достига до достатъчно хора. Предлагаме всяко ограничаване на правото на автора на научна литература да я разпространява след публикуване, и дори преди публикуване, да не може да бъде ограничавано от издателя. Авторите могат да използват предварително публикуване и след публикуване да остават отворени безплатно хранилищата. Оставаме отворено безплатното разпространение на познанието“.
Божанов отбеляза, че авторът има правото, ако реши да уважи искането на журнала и да не публикува своя труд.
„Но насърчаването на това предварително публикуване започва да се превръща в тенденция. Други държави също въвеждат подобно право“.
Бившият министър смята, че запазването на министерството и изборът на Александър Йоловски да го оглави са добри сигнали.
„Той беше мой заместник, когато бях министър и имам отлични впечатления от неговата работа. Сред приоритетите, които сме заложили в законодателната програма, е ускоряването на електронната идентификация“
Библиотеки, музеи, галерии, научни и образователни институции, както и архиви са институционални ползватели на творческо съдържание, допълни темата д-р Лазарова.
„Реформата, която тече в момента на национално ниво и директивите, които закъсняваме да транспонираме, съдържат механизми в полза на институционалните ползватели. Към настоящия момент обаче механизмите, които касаят образователните институции, по-скоро ограничават правата им, вместо да ги разширят, каквато е целта на директивата. Това е нещо, което трябва да подобрим в проектозакона.
Тези директиви имат много голям обхват. Те станаха известни с реорганизирането на отговорността на онлайн посредниците. Но има и механизми, засягащи образователните институции и библиотеките. Предложението, с което разполагаме от МС, не се възползва от възможностите на директивата. Може много да се подобрят тези механизми и да се разширят възможностите, които имат институционалните ползватели. Библиотеките на ниво ЕС имат много възможности за цифровизация, за по-атрактивно представяне на културното наследство, за организиране на образователни дейности. Нашият закон изостава в това".
Българската библиотечно-информационна асоциация излезе с отворено писмо до НС с искане да е активен участник в реформата, която засяга авторското право, обясни председателят й Анета Дончева.
"Библиотеките прилагат законите за авторското право и се грижат за интелектуалната собственост на авторите, без обаче да се компрометира достъпа на гражданите до информация. Настояваме библиотеките да бъдат признати като организации с обществена функция.
Дискусията за авторските права и библиотеките е започнала отдавна. Библиотеките признават правото на авторите да получават определени възнаграждения и да се възползват от своя труд. В същото време те са призвани да осигуряват обществен достъп до информация.
Другият проблем, който се дискутира в нашите среди, е свързан с разнообразието в законодателството и как биха могли да се хармонизират нещата.
Третият проблем е свързан със заплащането. Библиотеките не са най-финансираните институции в държавата. Трябва да се намери хармоничен начин за съчетаване на всички интереси и държавата да поеме ангажименти, които са свързани със заплащане на труда на авторите и с доброто състояние на библиотеките.
Д-р Лазарова посочи, че законът разрешава определени видове използване без съгласието на правоносителя.
"Определени субекти, било библиотеки, било образователни институции, било медиите, както и самите граждани, имат известни права, които законът им дава, за да се възползват от свободата и достъпа до информация".
Тя обаче отбеляза, че заинтересованите лица са доста повече от просто две страни.
"Проблемите, когато говорим за авторско-правна уредба, далеч не се изчерпват с пиратството. Самите автори имат проблем с продуценти и издатели. Това също е обект на реформата в момента. Преотстъпването на авторските права е изключително голям проблем при научната литература".
Цялото интервю на Ирина Недева с Анета Дончева, д-р Ана Лазарова и Божидар Божанов може да чуете в звуковия файл.
