Априлското въстание и последвалите го трагични събития още отекват в историческата наука, литература и масово съзнание с героичен, но и болезнен резонанс. У някои това са поводи за национална гордост, у други – за нещо като национален мазохизъм. Кой е убил Ботев, кой предава тази или другите чети – множат се хипотезите, а историческата наука се въздържа от категорични отговори, и съвсем справедливо.
Разговаряме с историците професор Пламен Митев, професор Петко Петков и писателя Димитър Томов, наскоро издал книгата "По времето на неизгубените следи" за въстанието, Ботевата чета и съдбата на четниците ѝ в светлината на фактите и многобройните несъответствия.
Според професор Пламен Митев историческият романтизъм е донякъде присъщ и на историята ни като наука, но то е съвсем естествено предвид липсата на убедителни архивни доказателства. Професор Петко Петков изтъква участието на великите сили в събитията, белязали новата ни история, а Димитър Томов разказва за ролята на чистото художество в постигането на немалка част от историческата истина.