В началото на месец юни ЕК излезе с нов регламент, според който стоки от Украйна трябва да минават само транзитно през България, Румъния, Полша, Словакия и Унгария. Ограничението обаче включва само четири стоки – слънчоглед, пшеница, рапица и царевица, въпреки че настояването беше това да се случи и за още много други стоки като сухо мляко, мед, нерафинирано олио и други, споделя председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова.
"Как изглежда обаче реално забраната? Няма забрана за молдовски камиони, няма забрана за румънски камиони със слънчоглед. Искаме да бъде наложена забрана за внос на нерафинирано слънчогледово олио. В момента в страната има, по справки, около 1 милион тона слънчоглед по складовете, което означава 50% от произведената продукция от 2022-ра. След два месеца сме в жътва."
Според Жекова зърнопроизводителите са убедени, че внос на украинско зърно има, "просто се смениха табелите, вече не са украински, за да не дразни толкова много".
По думите на Радостина Жекова, ако преди в рамките на един месец количеството на внесено в България нерафинирано олио е било 10-12 000 тона, то сега е толкова за седмица.
Слънчогледът през миналата година е стартирал на цена 1200 лева за тон, а в момента е около 630 лв. при себестойност 1000 лева на тон, дава пример тя.
"Ние ще продаваме под себестойност и никой не трябва да има илюзии. Когато говорим за продаване под себестойност, говорим за редуциране на цените на земята, за редуциране на ренти. Това е начинът да оцелеем."
При хлебната пшеница ситуацията е идентична, потвърждава Жекова.
Независимо от борсовите цени под себестойността на продукцията масово земеделците са принудени да продават. Основните причини за това според тях са три. Наближаващата жътва и необходимостта да я посрещнат с празни складове, нуждата от пари за текущите разходи и обслужване на кредитите, както и скъпото съхранение на продукцията. Мария Дикова, обработваща 6 000 декара в землищата на общините Балчик и Каварна, споделя, че независимо от ниската изкупна цена, тя е реализирала продажби.
"Аз имах останал слънчоглед и при тази цена е продаден на загуба."
Дикова описва ситуацията като "доста сериозна", защото по думите ѝ в базите, които търгуват и съхраняват, също има доста стока.
На фона на все по-високата себестойност в момента цената, която се предлага за пшеницата от бъдещата продукция е 400 лв. за тон. За да получат подобна цена и зърнопроизводителите да са на нула след продажбата според изчисленията на Мария Дикова трябва да жънат по 850-900 кг от декар, което е невъзможно.
Пшеница, рапица, слънчоглед и царевица е засял в стопанството си от 30 000 декара в община Генерал Тошево Николай Алексиев. Той е успял да продаде стоката си още миналата година преди срива на пазара, но по думите му несигурността, пред която са изправени в днешните условия, е основно притеснение на земеделците, както и увеличените разходи.
"Нашият основен разход е за тор, особено при пшеницата. Тази реколта, която ще жънем след 20 дни, е с изключително висока себестойност. Торовете бяха от порядъка на 1200 докъм 1600 лева за тон. Излиза около и над 70 лева само торенето на декар."
Зърнопроизводителите от Добруджа предвиждат изключително трудна година за всички и особено за малките стопанства, които нямат достатъчно място за съхранение и не могат да си позволят да изчакат евентуално по-добри цени на пазара. В момента единственото, за което могат да се надяват, е на благосклонност от природата, за да реализират колкото се може повече добиви през предстоящата жътва.
