"Ние вече четвърта година работим в областта на големите данни и изкуствения интелект, а изкуственият интелект без големи данни няма как да стане. Направленията, в които сме се насочили са "Градове на бъдещето", "Цифрово здравеопазване", "Интелигентно правителство", и "Умна индустрия". Широк спектър, което съответства и на името ни, в полза на обществото, в полза на всеки един от нас", заяви тя.
По думите й изкуственият интелект може да бъде полезен във всяка една точка от ежедневието ни, но най-полезен е в областта на здравеопазването. С негова помощ могат да бъдат открити нови лекарства, да се персонализира лекуването на различни заболявания, в зависимост от спецификата на всеки един човек. В института фокусът е върху болестта на Алцхаймер, където съвместно с Оксфордския университет е разработен модел, чрез който да могат да се класифицират хора, намиращи се в предклинична фаза на болестта, отбеляза проф. Илиева.
Проф. Силвия Илиева, директор на Института GATE, е сред панелистите от форума, посветен на Зеления преход - Green transition 2023, където ще представи текущите резултати от работата в направление "Градове на бъдещето".
"Примерът, който мога да дам и е актуален за всички нас живеейки в София е, как със средствата на изкуствения интелект можем да анализираме качеството на въздуха, като предсказваме нивата на замърсителите не само във времето, но и в пространството", отбеляза тя. Относно "градовете на бъдещето" проф. Илиева поясни, че те са следващата стъпка след т. нар. "умни градове", които използват изкуствения интелект за да си автоматизират процесите, по които работят.
Част от тези процеси са системи за умно паркиране и управление на трафика. Другият аспект са тези градове да бъдат в услуга на хората, а също така е тези градове да бъдат устойчиви и в синхрон с природата. Например това е използването на алтернативна енергия, предприемането на действия, които са свързани с намаляването на въглеродните емисии и др.
"По отношение на цифровия двойник, това ни е един от първите и пилотни проекти, като цифровият двойник не е някакво ново понятие, то широко се използва в индустрията. За първи път тръгва през 2002 година от НАСА, както и много други технологии, като цифровият двойник е едно виртуално цифрово копие на физическия свят", поясни проф. Илиева. Тя допълни, че на база данните, с които се разполага може да се правят анализи и симулации и да се предвиждат различните резултати от провеждането на някое действие, като по този начин биха се избегнали редица грешки.
През есента ще стартира проект за изграждането на общо европейско пространство от данни в областта на градската мобилност, като Институт GATE координира българското участие и е в партньорство с Центъра за градска мобилност и Столична община. Целта е да бъде реализиран пилотен сценарий за интегриран градски транспорт.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
