Темата за различните, различното, другите, другостта е сред най-обсъжданите в последните години, а и десетилетия. Другост, впрочем, е термин от областта на науките за човека и обществото. Как гледаме на другостта, приемаме ли я, отхвърляме ли я, толерантни ли сме към другия. Общото впечатление е, че целокупният български гражданин е предимно критикуван за липса на толерантност към другостта. Често самата критика излиза от рамките на добронамереността и толерантността, но това е отделна тема.
Това, което се опитваме да проследим в предаването "За думите" с участието на доц. Калина Мичева-Пейчева, е как езикът ни пази спомена за много стари представи и отношения към различието и какво днес влагаме в думата "друг".
За средновековния човек основно разграничение е религията. Другите са езичниците, назовавани "поганыни", "елини", "варвари" и категорично изключени от света на православните християни. Силно критикувани и отхвърлени са "скверните" и "нечисти" еретици. С подозрение се гледа на всеки, оказал се извън нормата заради физически или ментален недъг. "Друга" е и жената в граничните периоди след сватбата, по време на бременността и раждането, когато тя е сякаш между два свята. Все пак при спазване на определени забрани и изпълнение на очистващи ритуали, тя се приобщава и става "своя".
Изследване, проведено сред наши съвременници, показва, че като други се схващат хората извън близкия семеен кръг, тези, които не говорят български и не споделят традиционните ценности, непринадлежащите към българската народност. Очаквано малък процент посочват религията като разделителна линия, но пък изненадващо много са хората, за които принадлежността към определен професионален кръг е решаваща за чувството им за общност.
Интересна е съпоставката на отговорите на въпроса кои са другите и и заявената готовност или отхвърляне на възможността за приобщаване на определени категории хора.
Чуйте разговора в звуковия файл.
