Не само държавните зрелостни изпити, но и всички национални и международни проверки на знанията и уменията на българските ученици показват, че системата на средното ни образование не дава очакваните резултати. Това се вижда от години, дори десетилетия, но за съжаление не се забелязват сериозни опити за промяна, която да обърне печалната тенденция.
Точно обратното – след всеки провал виждаме как едни и същи герои влизат в едни и същи роли, а "публиката" се включва по очаквания начин.
Първата реакция е гръмко медийно известяване за провала. Следва трескаво търсене на виновни и прехвърляне на топката между конкретно ангажираните в системата – учители към ученици и родители, родители към учители, понякога и към самата система.
Като контрапункт се явява някой, който ведро заявява, че в "неговия" град, училище, клас всичко е прекрасно, децата са показали блестящи резултати (без да споменава паралелното образование, за което семействата са вложили значителни средства). За разнообразие се споменава и някоя обективна причина като пандемията например.
Чуват се, разбира се, и много точни и задълбочени коментари, но те потъват в общия шум и перверзното забавление с ученическите "бисери". С това кръгът се затваря, за да се завърти при следващото оценяване.
Дали и тази година преживяхме поредния цикъл без изгледи за промяна – в рубриката "Всичко за образованието" питаме Ивелина Пашова, ръководителка на програмата "Училища за пример на фондация "Заедно в час". Какво би трябвало да се случи след поредното доказателство, че средното образование не дава очакваните резултати, има ли капацитет за задълбочен анализ на причините за провала и за предприемане на адекватни мерки за значително подобряване на качеството и резултатите от обучението на децата ни. Дали няма и заинтересувани от статуквото. Откъде е реално да тръгне инициативата за реформа на образованието.
Чуйте повече в звуковия файл
