Грандамата на латиноамериканската литература поднася вълнуващ разказ за драмата на изгнаничеството и избавлението, за солидарността, състраданието и любовта. "Вятърът знае името ми" в превод на Катя Диманова излезе от печат през юни и пое към читателите.
Първоначално действието се развива във Виена през 1938 година. Самуел Адлер е шестгодишно еврейско момченце, което за една нощ губи всичко: баща, дом, родина. Отчаяна, майка му го качва на последния влак, който ще го отведе от нацистка Австрия в Англия. Там, далеч от всичко познато, Самуел ще започне нов етап от живота си със своята любима цигулка и с бремето на самотата и несигурността, които винаги ще го съпътстват.
После сюжетът ни пренася в Аризона, годината е 2019-а. Седемгодишната Анита Диас се качва на друг влак заедно с майка си, бягайки от неизбежна и смъртоносна опасност в Салвадор, за да потърси убежище в САЩ. Новата безмилостна политика на правителството я отделя от майка ѝ на границата. Само и уплашено, далеч от всичко познато, момиченцето ще се приюти в магическия свят на своето въображение. Ще успеят ли Самуел и Анита да се срещнат навреме, за да се спасят взаимно? Много са темите, които превърнаха Исабел Алиенде в една от най-популярните разказвачки на нашето време – любовта, войната, бремето на травматичните спомени, самотата…
Димитрина Кюркчиева помоли преводачката Катя Диманова да представи книгата в "Артефир". Чуйте звуковия файл.
Снимки – личен архив на Исабел Алиенде и изд. Колибри
