"Ние сме едно саморазрушаващо се общество и по някакъв начин нищо не е в състояние да ни обедини. Нито етични съображения, нито стремежът към свобода, нито моралът. Очевидно е разместването на ценности в обществото ни."
Това казва в интервю за БНР театралният режисьор Лилия Абаджиева.
Според нея човек е превърнат в консуматор. Общностите в обществото воюват, а политическите пристрастия са повод за раздори. Наблюдава се девалвация на нравствената система и се отказахме лесно от утвърдените ценности, които са регулаторен механизъм за възстановяване на етическото начало в човешките взаимоотношения.
"Ние забравихме и по някакъв начин стигнахме до десакрализация на живота и до утвърждаване на религията на безбожието. Профанирането на божественото и въобще загубата на връзката с Бог", посочва тя.
Тя допълва, че неврозата в обществото, агресията на знаещия или живеещия във всеки един от нас съвременен Декарт, примесен с всеобщата комерсиализация и войнстващата бездуховност, са симптомите на едно явление, която започна назад в годините, но сега виждаме една плашеща ескалация.
"По някакъв начин ние изповядваме новата религия на консуматорството като велика добродетел", твърди Лилия Абаджиева.
В допълнение тя коментира, че българските професионални политици в битието си на политици не са се обучавали. Липсва етикет на дипломацията, етикет на цялостното поведение и публичното говорене е смущаващо.
ТеатърътТеатралният режисьор Лилия Абаджиева определя отминалия театрален сезон като доста наситен. В театър "Възраждане“ бе поставена пиесата "Зимна приказка“ по текст на Шекспир, в който той съчувства на човека в неговите падения и оневинява греховете и злодеянията му. Една история за любов, власт и безпричинна, разрушителна ревност, покаяние и опрощение.
Работата със студентите доведе до поставянето на три дипломни спектакъла. "Бюхнер вариации“ или поетиката на този спектакъл се характеризира с кинематографичност, монтажното наслагване на образи, пораждащи асоциации с невъзможността на човешкото същество да превъзмогне липсата на другия, неистов копнеж по отсъстващия любим, алиенацията на младите хора. Бюхнер не задава въпроси, а пише своите философско-поетически болезнени констатации за любовта, неистовия копнеж по нея, който той обвързва с въпроса за смисъла на съществуването и предназначението на човека.
За студентите беше важно да преминат през Бюхнер, след това през Шекспир в "Крал Лир“ и Бернарда Алба, споделя още тя.
Движение за култура
"Движение за култура" настоява за адекватно законодателство за творческите институции.
"В българския театър се наблюдават едни процеси, които са резултат от един модел на финансиране, т.нар. "делегиран бюджет", посочва Лилия Абаджиева.
Тя допълва, че комерсиалните тенденции и тази примитивна форма на финансиране разрушиха природата на театралното. Според режисьора липсата на законодателство създава кризи.
Министерство на културата е най-непрозрачното министерство, същото важи и за културните институти.
Целия разговор с Лилия Абаджиева можете да чуете в звуковия файл.
