Малки пластики и живописни платна на Любка Кирилова оживяват в столичната галерия „Сердика“ в слънчевите дни на лятото. Вдъхновени са от балета „Лебедово езеро“ и потопени в цветна градина, сътворена от икебана „СОГА“.
Идеята за изложбата дойде спонтанно, казва Любка Кирилова в интервю за БНР. Тя се надява, че като скулптор и художник е успяла да предаде усещането за танц и очаква с нетърпение срещата с публиката след повече от две години мълчание.
Преди половин век съдбовна среща със скулптура Крум Дерменджиев отвежда Любка Кирилова до Националната художествена академия, където завършва с успех в класа на Величко Минеков. „На 28 години преобърнах живота си и от счетоводството отидох в изкуството.
Малцина толкова спонтанно променят живота си…“, споделя с вълнение скулпторката. И до днес тя живее и твори в родния си град София, а малките пластики - рожби на творчеството й, изваяни от восък и отливани от бронз, достигат различни краища на света и обикалят земното кълбо. Нейни творби притежават държавни и частни колекции, галеристи и почитатели на пластичните изкуства в: България, Македония, Нидерландия, Швейцария, Германия, Англия, САЩ, Канада и другаде.
Тялото доминира в пластичните търсения на скулпторката, а жената, женското тяло и танцът са любимите й теми, доведени до съвършенство. „Потъвам в платното, докато рисувам“, разказва Кирилова. Не крие, че определя това като магическа връзка. Едно от платната в изложбата „Одета и цветята“ е „Умиращият лебед“- като печат за красота и свидетелство за вечен живот.
Авторката на малките пластики и живописните платна в изложбата се шегува със семейството и приятелите си, че е жена без възраст и не усеща биологичните си години. И от позицията на вечното усещане за танц кани зрителите на изложбата да станат част от процеса на духовно преселване от ежедневието.
Целия разговор с Любка Кирилова чуйте в звуковия файл.
