Максимално бързото прокарване на бюджета е по-голям приоритет, отколкото този фокус върху доходите. Това обясни пред БНР Адриан Николов, Институт за пазарна икономика.
Той все пак смята за логични исканията на синдикатите за увеличение на заплатите в недефинираните сектори на бюджетната сфера с 30%.
"Работещите в бюджетната сфера останаха малко назад. Въпросът е дали тази политика трябва се провежда сега. Този стойностен дебат по отношение на големите реформи и социалните политики е добре да бъде оставен за редовната бюджетна процедура за 2024 година. Тогава ще има яснота как ще изглеждат държавните финанси и дали ще успеем да повишим събираемостта. В момента ситуацията е хаотична".
Трудно е да се отговори дали сме готови за въвеждане на еврото, преди да е приключила финансово годината. Заложен е 3% дефицит, но все още не е изпълнен, напомни той.
"Много лоша идея е едностранното въвеждане на еврото. Колко време трябва да циркулират двете валути, това зависи от изтеглянето на левовите банкноти и монети".
В предаването "Преди всички" експертът обаче увери, че еврозоната не е фактор за по-разюздана фискална политика:
"През последните години фискалната дисциплина не е силната страна на голяма част от старите членове на еврозоната. Дали ще успеем да си запазим позицията на стриктна фискална дисциплина, каквато имахме преди година-две, когато влезем в еврозоната, зависи от властите".
Силно се съмнявам, че този нов кабинет ще успее да бъде толкова щедър, колкото предишния, прогнозира Николов.
"Ако има грешка, това е, че когато въвеждаме нови социални плащания, те са за всички. Съмнявам се обаче, че за няколко седмици може да се преосмисли този фискален подход".
Коментарите на фискалните показатели на месечна основа са под условие, напомни още експертът.
"Държавните разходи не са разпределени равномерно в рамките на годината".
Той изрази надежда новият кабинет да прекрати практиката голяма част от инвестиционните разходи да се случват в последните седмици на декември.
Цялото интервю на Диана Дончева с Адриан Николов може да чуете в звуковия файл.
Вчера на заседание на Комисията по европейски въпроси настоящият управител на БНБ Димитър Радев бе изслушан за готовността на страната за влизане в еврозоната. Днес той отново ще бъде изслушан – този път в Комисията по бюджет и финанси - като кандидат за нов мандат на поста, заедно с другите двама претенденти – Любомир Христов и Николай Каварджиклиев. Очаква се темата за замяната на лева с евро да бъде в центъра на дискусията.
Сред тримата кандидати за управители на БНБ еврооптимист е настоящият гуверньор Димитър Радев. На поста той беше избран през 2015 г. от 43-тото НС. Сега – след един пълен мандат и две години отгоре, в които управлява с изтекъл мандат, влиза в битката като фавори за поста, защото е издигнат от най-голямата парламентарна група ГЕРБ-СДС и е подкрепен официално от партньорите им в управлението ПП-ДБ. Има одобрението и на ДПС. На изслушването в Комисията по европейски въпроси вчера бе попитан одобрява ли влизане в еврозоната и той даде да се разбере, че път назад няма:
"БНБ и банковият сектор са вече в еврозоната".
Подготовката за приемането на единната европейска валута тече усилено, включително с осигуряването на касови центрове и нови бронирани автомобили. Поводът за тревога, според Радев, е разминаването между техническата готовност на банковия сектор и необходимостта другите институции да наваксат:
"Необходимо е останалите институции да завъртят педалите, при това по-здраво".
Той не приема идеята на финансовия министър Асен Василев за паралелно разплащане в евро и лева преди официалното въвеждане на новата валута.
"И в момента няма ограничения за разплащанията в евро. Не съм съгласен на двойна циркулация на парите преди въвеждане на еврото. След въвеждане – да, но за много кратък период от време. Предвидено е за един месец. Идеята е да се изтеглят кешовите наличности в левове. Иначе ще има затрудняване и объркване на населението".
На изслушването вчера Радев опроверга опасенията, че може да се стигне до вариант България да изплаща чужди дългове, ако някоя от страните в еврозоната изпадне в несъстоятелност:
"Има хора в чужбина, които смятат, че това нещо е анекдот. България ще продължи да бъде нетен бенефициент в по-голяма степен".
Не така стоят нещата за кандидата на "Възраждане". Любомир Христов - бивш член на УС на БНБ, бивш шеф на Централния депозитар, с опит в политиката като кандидат за вицепрезидент в двойка с Меглена Кунева, е по-скоро евроскептик. На този етап смята риска от въвеждане на еврото за "незаслужаващо голям" и подкрепя инициирания от "Възраждане" референдум за запазване на българския лев:
"Референдум по въпроса да се запази българския лев като единствена валута е изключително смислен. Аз съм за въвеждане на еврото в България, когато страната е готова. Преждевременното въвеждане ще струва много на дребните и средни предприемачи, както и на пенсионерите. Ще има полза за финансовия сектор".
БСП залага на застрахователя и бивш шеф на Фонд "Земеделие" Николай Каварджиклиев. За възгледите му за еврото като кандидат за гуверньор на Централната банка знаем малко. Партийният вестник Дума лаконично ни информира, че е казал, че "Все още не сме готови за еврозоната".
В началото на годината обаче той е имал по-различно мнение. В интервю за "Евроком" от февруари говори за приемането на еврото така:
"То е неизбежно. Ако продължаваме да сме част от ЕС, ние ще влезем в еврозоната. Приели сме европейската политика, но не можем да се ползваме от плюсовете й".
Битката за гуверньор на БНБ изглежда предрешена. Битката за въвеждане на еврото продължава, въпреки отказа за провеждане на референдум по темата и въпреки заканата на управляващите да доказват доминацията на евроатлантическото мнозинство в 49-ия парламент, включително чрез политика за смяна на паричната единица.
