Eмисия новини
от 15.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какви са профилактичните прегледи и изследвания, на които имаме право всяка година?

| Интервю
Снимка: архив

Промяната на Наредба 8, която касае обема на дейности по време на ежегодния профилактичен преглед, вече дава възможност за повече прегледи и изследвания. Това обясни пред БНР д-р Гергана Николова, член на УС на Лекарския съюз и общопрактикуващ лекар. Интересът към профилактичните прегледи обаче е нисък – около 2 милиона българи не ходят на такива. 

"На жените между 30 и 40 години може да се даде направление за гинекологичен преглед. На него се прави цитонамазка. На дамите между 30 и 50 години може да се направи ехография на млечна жлеза веднъж на две години, а на тези между 50 и 69 години се прави мамографско изследване. Веднъж на пет години се прави пълна кръвна картина. На същия период от време може да се пуснат и изследвания за хепатит. При пациентите с риск от развитие на рак на дебелото черво се прави преглед от гастроентеролог. При тези с наднормено тегло може да се изследва кръвната захар. Не е малък обема от дейности, които ни се полагат като профилактични прегледи"

Д-р Николова не смята, че въвеждането на глоби би мотивирало пациентите да посещават профилактични прегледи. 

Тя обясни в предаването "12+4", че парите за здравеопазване нарастват, но пациентите продължават да доплащат много.  
"Пирамидата в здравеопазването трябва да се обърне. По-голяма част от средствата трябва да отиват за изследвания, консултации и дейности в доболничната помощ. Трябва да има повече права и възможности за назначаване на диагностични процедури".
Като основна причина за постоянното намаляване на броя на общопрактикуващите лекари тя определи тежката бюрокрация
"Трябва да обръщаме все повече внимание къде и какво сме написали. Има все по-малко време да лекуваме".

Трудно е да се осигури и възможност за  специализация на младите лекари, желаещи да станат общопрактикуващи, каза тя.  

Средната възраст на джипитата сега е 55 години, посочи д-р Николова. 

Тя обясни какво трябва да се прави при резки температурни промени. 

"Страдат основно пациентите с хронични заболявания. Трудно се справят и малките деца. Хората с високо кръвно и сърдечни проблеми, както и тези с мозъчно-съдова болест изпитват дискомфорт.  Хората с проблеми с кръвното трябва да го мерят често".

Цялото интервю на Людмила Железова с д-р Гергана Николова може да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Мария Сивкова-Илиева

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна