Съдебно-медицинска експертиза на пострадал човек се извършва след устно или писмено нареждане на съответния орган – МВР, прокуратура, съд. За разлика от нея, освидетелстването на такъв човек се прави по желание на пострадалия или на негов законен представител. В случая от Стара Загора не е ясно дали съдебният лекар е извършил освидетелстване или съдебно-медицинска експертиза. Тези разяснения направи пред БНР проф. Добринка Радойнова, ръководител на катедра Съдебна медицина в Медицинския университет във Варна.
Заради тази неяснота тя не коментира дали освободеният съдебен медик е спазил правилата в случая с тежко пострадалото момиче. По същество и освидетелстването, и медицинската експертиза включват преглед, информация за оплакванията на човека, описание на нараняванията, преглед на направени изследвания. Излиза се със заключение. Особеност е, че в съдебно-медицинската експертиза се включват и други данни - немедицински, а назначаващият орган решава какви материали да предостави за подготовката на тази експертиза.
"Ако става въпрос за съдебно-медицинско удостоверение или експертиза, се прави най-обща оценка на пациента - адекватен ли е, тъжен ли е, разговаря ли, иска ли да съобщи за казуса. Разглеждат се походката и жестовете му. Всичко това трябва да говори на лекаря какво става с този човек. В един такъв случай тези детайли стават още по-значими", обясни в предаването "12+3" проф. Радойнова.
Задълбочена психиатрична оценка се прави от клиничен психолог и психиатър. Разследващият орган насочва към тях, посочи тя.
Съдебният лекар не определя степента на телесната повреда като лека, средна и тежка, разясни професорът.
"Това са чисто юридически понятия. Той прави медико-биологичната интерпретация или квалификация".
Има какво да се пипне при критериите за определяне на телесна повреда, смята проф. Радойнова.
"Тя е резултат от престъпление. Експертът трябва да я преценява към монета, когато е изявена. Това пипване трябва да е от юристи и съдебни лекари".
Казусът в Стара Загора е сложен и става все по-сложен заради голямото говорене, отбеляза експертът.
Цялото интервю на Елена Бейкова с проф. Добринка Радойнова може да чуете в звуковия файл.
