„Моите мечти не са свързани с някое конкретно място на света и мисля, че това е една голяма привилегия, която нашето поколение -родените през 90-те, за първи път имаме в България. Човек може да постигне мечтите си, където и да е“, каза в интервю за предаването „Летни нощи“ по програма „Хоризонт“ Мартина Новакова – артист, режисьор, драматург, автор на пиеси, спечелил „Фулбрайт“ – една от най-престижните стипендии в света.
Завършила е испанска филология в София, театрално изкуство в Мадрид и социално ангажиран театър в Ню Йорк, където се състоя и премиерата на авторския й дипломен вербатим спектакъл „Веднъж прекосиш ли океана“ (Once You Cross The Ocean).
Вербатим театърът - думата идва от латински и дословно значи "дума по дума".
„В това се състои тази техника на документален театър, която всъщност пресъздава интервюта или медийни артефакти, които актьорите пресъздават дума по дума, а в някои случаи жест по жест, когато има и видеозапис“, обясни Новакова за постановката си:
„За моето представление интервюирах 20 български артисти в различни сфери на изкуството. В него пресъздавам шестима от тях, като ги въплъщавам буквално, т.е. повтарям техните думи с тяхната интонация с абсолютно всяка тяхна характеристика. Опитвам се да съм максимално близо до оригинала, както и повтарям и техните жестове“.
„Получава се нещо като диалог - това е начин да се представи една панорама (в известен смисъл) на живота на българските артисти, които се намират и творят в Ню Йорк, а също така е и начин публиката да се огледа в едни истински истории. Това е истинската житейска история на някого, която освен това е близка до твоята“.
Всяка емигрантска история е напълно различна!
"Въпреки това се опитах да намеря едни определени общи теми между всички, които мисля, че разкриват много за нас като българи - като културни специфики на характера ни и като цяло как нашата собствена история ни е формирала, аи как се държим и адаптираме към чужд културен контекст“, каза още Новакова за постановката си.
„Представлението е наполовина на български, наполовина на английски - според езика, на който взех интервюто, тъй като беше различно в различните случаи. Има субтитри и на двата езика“, добави Мартина Новакова, която наскоро направи турне, изигравайки „Веднъж прекосиш ли океана“ в „8 различни града в 5 различни американски щата“.
„За мен беше изключително важно хората да могат да поканят своите съпрузи, приятели, които не са българи и те също да разберат това представление, тъй като то служи и като визитка за България, но не с познатите неща, които можем да наречем клишета, ами по-скоро с това как се чувства един човек, който е от български произход, но опознава и американския контекст“, уточни Новакова, която след всяка постановка прави и дискусия с публиката, в която има и много представители на българските общности зад граница:
„Много от тях ми казаха, че за тях би било много интересно да изиграят представлението пред техните роднини и приятели, тъй като се опитват да обяснят какъв е животът им в чужбина, за това как се чувстват като хора, които са разделени малко или много на две - между два континента, между две напълно различни страни“.
„Много ще се вълнувам от този момент, в който ще могат да споделя представлението и с българската публика“, изтъкна още Мартина Новакова.
„Когато заминах за Ню Йорк,например, всичко беше толкова ново, толкова стимулиращо и по същия начин, когато пък съм там - поглеждам към България и преосмисля живота си тук, както и всичко, което се случва в страната ни“, казва още тя.
„Никога не съм се спирала, винаги съм била в движение, но специално прекосяването на океана е тема, която ме вълнува и поради историческо си значение. От толкова векове това е свързано с някаква генерална промяна в живота - всеки, който иска да започне отначало прекосява океана или прекосява континента. И всъщност ми беше интересно да изследвам точно този път, тези прекосявания и да сравня техните преживявания със собствените си. И да направят нещо като снимка на този момент на историята, в който се намираме – какво ги вълнува тези хора, какъв е бил пътя им и как се вижда България от там".
„Всеки един артистичен проект изисква такова влагане на частица от теб, че всъщност той е една осъществена мечта, защото това е една различна версия на самия теб“, подчерта още Мартина Новакова, която в момента работи по нов спектакъл:
„За момента съм между България и Мадрид, тъй като работя и там – там завърших първата си магистратура, там има много колеги. Имам един проект през ноември, но не мога да не мога още да кажа много, тъй като е още в зародиш. Това е продължение на един проект, който направихме с моя сценичен партньор Мигел Валентин от Испания. Това, което направихме преди 2 години беше аудио пърформанс за фотографската изложба на Волфганг Фолц– личния фотограф на Кристо и Жан-Клод в Софийска градска художествена галерия. Всъщност това беше един аудио гид, а в същото време имаше и актьори, т.е. беше пърформанс, който предлагаше различни начини на разглеждане на изложбата и изобщо свързане с изкуството. Това ще бъде като продължение на този проект, като този път артистите и пространството ще бъдат различни“.
Абсолютно всеки от тези проекти всъщност е една мечта, споделена с публиката!
Това е най-голямото удовлетворение – на споделянето с публиката.Това е едно мечтане, един процес на мечтане. Както и за „Веднъж прекосиш ли океана“ - това е представление, което бих казала, че не чувствам като нещо свое. Това са историите на други хора – не е моята лична история, въпреки че аз съм човекът, който ги въплащава. И това връщност е историята на толкова много хора, които всъщност живеят в чужбина или хора, които са пътували, или хора, които мечтаят за това да пътуват", каза в ефира на програма „Хоризонт“ Мартина Новакова, чието интервю за предаването „Летни нощи“ можете да чуете в звуковия файл.
