От днес в художествена галерия “Никола Маринов“ в гр. Търговище може да разгледате изложбата на Георги Маринов “Шлемът“.
Ето какво написа за изложбата проф.Аксиния Джурова :
“Неслучайно Георги Маринов е нарекъл изложбата си "Шлемът". На тази тема той вече показа свои скулптури, включени и в настоящата експозиция. С една дума – тази изложба не е нова стъпка в развитието му. Тя е част от неговия упорито и последователно извървян дотук път, да намери личен пластичен еквивалент на своите тревоги за света, в който живеем и по-отговорно – за този, който оставяме на поколенията след нас.
Настоящата изложба обаче е необичайна за Георги Маринов чрез своя изказ. Сред огромното пространство на Галерията "Никола Маринов" в Търговище той е издигнал композицията "Шлемът"от папие-маше. С нея скулпторът въвлича зрителя да влезе вътре и да погледне през процепите – амбразури света. Обгорената и грапава сива вътрешност не те обаче изолира от външната враждебна действителност. И използваният преходен материал подсилва усещането за неговата ефимерност като защита. Така многовековният атрибут за самозащита – шлемът, на принципа на обърнатия код се превръща в съвременна метафора за неговата безполезност. И за това усещане допринася не само крехкостта на материала, а защото чисто интуитивно днес сме наясно, че направен дори от най-твърдата сплав, днес той не може да ни предпази нито от навлизащия в порите ни семплифициран свят, нито от новата войнстваща среда, в която пребиваваме ежедневно.
За мен изложбата на Георги Маринов е определено провокативна като цяло, въпреки че в нея той включва изящните си торсове от гранит и мрамор. Това мое усещане се подкрепя от втората, също неслучайно ефимерно композирана "Вавилонска кула", символ на чудовищно смешение на езици, народи, конфесии, култури, символ на тревожното настояще, но и предстоящо бъдеще, дори да ги гледаме от амбразури. Във време, в което изкуството все повече се отдалечава от своята социална функция и се приплъзва по злободневното, подобна изложба е предизвикателна. Тя не е игра, в която сме поканени да вземем участие. Тя определено изважда зрителя от привидния комфорт, в който си въобразява, че живее. Тя те предизвиква да прогледнеш, ако нямаш катаракта на очите…“
