Кои отношения между медии, журналисти и политици рушат доверието на гражданите и към едните, и към другите, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николета Даскалова, медиен анализатор от фондация ”Медийна демокрация”
Нестандартното решение на лидера на най-голямата политическа партия у нас с тази номинация за кмет направи журналистиката неволен участник в надпреварата за кметски избори. Участник, който не е в привичната си професионална роля. Имам предвид не само бившият шеф на новини, който в момента е кандидат за кмет, и както твърди, се е преоблякъл за една нощ от новинар в политик. Непривична в момента е ролята на всички бивши негови колеги, а и на цялата гилдия. Този партиен лидер всъщност постави в обяснителен и оправдателен режим всички тях. Защото няма как такова преобличане да не поражда съмнения за влияния и зависимости, които се случват извън видимото на екрана.
Вече повече от петнадесет години говорим за тясната хватка на политици върху медии, въпреки че е много трудно да се докаже. И ето какво се случи сега – някаква шокираща форма на самопризнание. Имаме топла връзка с не кой да е, а с партията, която управлява толкова години България.
Но сигналите за натиск винаги личат в проучванията на медийната среда – кой журналист, от коя медия кого фаворитизира и кого не. Също натискът личи и през съдържанието. Такива сигнали имаше в наши доклади през годините.
Въпросът е, че никой от журналистите в големите медии, докато е на работа в съответната медия, не потвърждаваше този натиск, който ясно личеше през нашите проучвания. Трябва някого да изгонят от някъде и той тогава започва да разказва за натиск. Такива примери има много. Говорила съм с много такива колеги и знам колко внимават, докато работят в съответната медия, какво казват, въпреки че тяхната анонимност беше гарантирана. Ние питахме с изследователски цели. Това не е в полза на самата журналистика.
Един от важните въпроси е, че тези разкази, дори и след напускането им, не предизвикваха никакъв дебат нито сред журналисти, нито сред обществото. Тоест професията, стандартите, солидарността би трябвало е да нещо много по-важно и обществено значимо от имиджа на този, който ти плаща. Но за жалост у нас не е така.
Личи ли натиск от начина, по който телевизиите анализират казуса сега: като"Сладка раздумка на не един, не двама, а трима политолози за гениалния ход на лицето бивш премиер с такава “силна” кандидатура. Мирен консенсус на всички гледни точки." (Евгени Кънев)
"Очевидно изглежда като натиск да поканиш такива анализатори. Гледам какви са реакциите на колегите към бившия им шеф. Някои с неприязън, възмущение и раздразнение, а други реагират с трудно прикрита липса на респект към него. Някои казаха, че предстои болезнен разговор с него и че имат много въпроси към бившия си колега. Очаквам, че ще го направят, въпреки неудобството да бъдат в тази позиция. Но важно е да излязат от тази криза с достойнство. Най-важна е истината."
Кой е важният въпрос – кога той е избрал страна или бъдещето в контекста на изборите
"И двете неща са важни. За мен ще е интересно да видя дали има зависимост на самата медия, не толкова на лицето. Но това ще проличи едва след края на изборите.
Но важни са и начините да се фаворитизира една политическа фигура. Не е задължително това да става през някакви суперлативи, които медията или журналистът да говорят за конкретния политик, техен фаворит.
Фаворитизирането най-често става през безкритични интервюта и липсата на въпроси към тях. И така политиците да бъдат оставяни да си градят сами на себе си някакъв идеален образ, а срещу тях няма никаква опозиция. Затова и самопохвалата на бившия журналист – кандидат-кмет, че е бил неудобен за бившите управляващи – не стояха особено убедително. Да, задавал е въпроси, но колко въпроса е спестил. Това е по-важно от зададените въпроси. Тези, които журналистът е спестил. Това е медийният комфорт - да спестиш въпроси. "
