Доц. Костадин Нушев от Богословския факултет разказа пред БНР историята на Руската църква "Свети Николай Мирликийски Чудотворец".
Съдбата на този храм се преплита с историята на богословската наука в България. Това е една от институциите, които подават ръка на руските учени и духовници, които са изгонени от болшевиките. 100 години по-късно обаче нещо се пропуква в това братско междуцърковно общуване и българската държава експулсира руски духовници и служители.
След това Руската църква у нас е затворена за богослужения, защото Подворието твърди, че тя е собственост на руското посолство. Въпросът трябва да бъде изяснен от висшите духовници, които се събират утре – 3 октомври.
Доц. Костадин Нушев обясни в предаването "Преди всички", че точно преди 100 години, с решение на Академичния съвет на СУ, е създаден Факултетен съвет и са назначени първите професори в Богословския факултет.
"Идват руски емигранти след болшевишката революция и след края на Първата световна война и са назначени техни професори, представители на Киевската духовна академия и на Санктпетербургската духовна академия. Сред тях е отец Георги Шавелски, който е създател на нашето пасторско богословие. Той е назначен и като свещеник в Руската църква, която до този момент е една легационна църква - своеобразен параклис".
През 1936 година този храм е предоставен на българската държава и е упражнен натиск да бъдат изгонени руските емигранти от Руската църква, разясни той.
"Българската държава поема собствеността върху храма. Предоставя го на Българската православна църква. Софийският митрополит Стефан предоставя друг храм – "Свети Николай" на улица "Калоян". Той приютява архиепископ Серафим и неговите духовни чеда".
Днес умишлено се прескача цялата история от 1936 до 1997 година, заяви доц. Нушев.
"Защо никой не казва какъв е бил статута на този храм от момента, в който съветската държава го е предоставила на българската държава, а българската държава го е предоставила на Българската църква и Българския патриарх?".
За да бъде действащ, този православен храм се намира под определена канонична юрисдикция и това е юрисдикцията на БПЦ, посочи доц. Нушев.
Откривам много тревожни сигнали за това, че има опити за едностранно вмешателство, за едно обсебване на храма от светски, нецърковни институции, подчерта той.
"Това е в грубо нарушение на църковните канони и традиции за двустранни отношения. Има една тенденция за едностранно решаване и опит за вмешателство в сферата на компетентност както на българската държава и накърняване на нейния суверенитет, така и на автокефелията на Българската патриаршия и незачитане на правомощията на Българския патриарх и Софийски митрополит. Това е една много лоша тенденция. От заставането начело на Руската православна църква, през 2009 г., на сегашния предстоятел патриарх Кирил Гундяев се промени курса по посока на едно силово налагане на претенции и домогвания".
От 2012 г. има тенденция да се разглежда този храм като посолски, обясни експертът.
"Една нова доктрина "Руски мир" смесва политическите, геополитическите, дипломатическите с чисто църковните въпроси и връзки".
Важно е на това предстоящо заседания на Светия синод архиереите да отстояват автокефалията и каноничния статут на БПЦ, посочи той.
"Да изразят мнение за действията на Българския патриарх, да съдействат за отваряне на храма, който по недопустим начин се държи затворен и това нарушава българските закони".
Той посочи, че има устав, за който се твърди, че урежда Руското подворие, но не става ясно дали е приет от Българския свети синод.
"Ако противоречи на Закона за вероизповеданията, това е неприложимо".
Доц. Нушев обясни, че трябва да се изясни има ли опит да се промени статута на Подворието като руска енория, като посолски храм.
"Този въпрос може да се реши чрез двустранен договор и подновяване на тези спогодби или чрез преразглеждане на статута на тези Подвория, защото се вижда, че с тях се злоупотребява".
Цялото интервю на Добринка Добрева с доц. Костадин Нушев може да чуете в звуковия файл.
