Заглавна снимка: "Финалът на Никола Цанев" през 1965 година
Историята на Купата - това е следващото задължително четиво за непоправимите футболни романцити, към които се числим и в „Изотопия“.
Автор е историкът, журналист и футболен пътешественик Теодор Борисов. Той вече е познат с книги, статии и куизове за истинските ценители на най-популярния спорт. Сега е събрал някои от най-важните моменти в над 80-годишната история на турнира за българската национална купа – от началото му като Царска купа, през идеологизирането му като Купа на Съветската армия през социализма, до Прехода и наши дни.
Вътре е цялата възможна клубна романтика, като спечелването на турнира от славния отбор на Марек през 1978 или първата купа на Берое от 2010, спечелена с един гол на финала срещу съперник от „Б“ група. Има ги и дербитата, като „юбилейния“ финал през 1998, „скандалния“ през 1985, „пловдивския“ през 2019 и Славия - Локо през 1975, когато големият герой е Андрей Желязков със своя хеттрик.
Теодор Борисов, Царската купа и "Историята на Купата"
ИДЕОЛОГИЯТА И ПОДВИЗИТЕ НА „ДЖУДЖЕТАТА“
„Промяната идва през 1938. Преди това Царската купа се връчва на шампиона. През тази година започва да се организира отделен турнир, като тогава се създава и националната футболна дивизия. Финалите за купата се играят на 3 октомври. На тази дата монарха, който Димитър Пенев нарича Борис Три, се е възкачил на престола“, разказа д-р Теодор Борисов за „Изотопия“. В тон със смяната на идеологията, във времената на Купата на Съветската армия, финалите ще се играят на 7 ноември – датата на Великата октомврийска революция.
През социализма за Купата вече могат да се борят и отбори от по-ниските дивизии. В десетилетията напред тези участници ще оставят значима следа в турнира, който им дава възможност да срещнат „големите“. „Купата на България си има своите убийци на гиганти – Чепинец (Велинград), Чирпан, Септември (Симитли). Миньор (Бухово), например, са елиминирали Левски. Сливен и Марек са побеждавали ЦСКА във финали“, споменава някои интересни моменти Борисов. „Ако сега отидете на ст. „Бончук“, най-отгоре на входа стои Купата на Съветската армия. Това е ценност не само за клуба Марек, а за целия град Дупница. Никой там няма да забрави финала, в който ЦСКА е победен, още повече в София.“
За да напише книгата, Теодор Борисов преминава през вестникарските и други документални свидетелства от цялата история на турнира. Освен авторските му текстове, „Историята на Купата“ е и справочник с пълната статистика на турнира. След целия този труд, кой е любимият период на автора?
„На новите времена съм и пряк свидетел. Любими са ми случаите през последните години, в които (националния стадион) „Васил Левски“ е пълен за финалите. ЦСКА – Монтана, финалът Левски – ЦСКА миналата година, пловдивското дерби от 2019, което също влезе в историята. В момента във ВИП-ложата на стадиона на „Локомотив“ има гипсова отливка от петата на Ален Ожболт.“
Славният Марек, спечелил Купата на Съветската армия през 1978
СКАНДАЛИТЕ И ГЕРОИТЕ
Противоречия и откровени несправедливости съпътстват турнира за Купата през абсолютно цялата му история. От тази графа може би най-споменаван е финалът от 1985 година, след който Левски и ЦСКА са разформировани под тези си имена, а мелетата за малко не костват славната кариера на 19-годишния Христо Стоичков. Много хора си спомнят и финала Славия – Левски през 1996, когато тогавашният президент на „сините“ Томас Лафчис извади отбора си заради съдийството, на практика прекрати мача и даде трофея на „белите“. „Но още през 1940 година, когато финалът е между ФК 13 и Левски (Русе), русенци тогава са много сериозен отбор и пристигайки в София поставят на тогавашния ръководен орган БНСФ много сериозни финансови условия минути преди мача. Стадион „Юнак“ е пълен, има официален представител на двореца, който да връчи трофея. Левски (Русе) отказват да излязат, ако не им се плати съответната сума. В крайна сметка се решава мач да няма и се пренасрочва финал със загубилите полуфинала от Спортклуб (Пловдив)“, разказва още Теодор Борисов.
Противоречията обаче само допълват магията на Купата. А част от нея са и митичните герои – в последните години в такива се превърнаха Ален Ожболт и Илиян Стефанов. По-нагоре споменахме забравения хеттрик на Андрей Желязков – Жужо във финала през 1975. Борисов припомня и още един герой за „белите“ – Михаил Мишев, вкарал два на Ботев (Пловдив) през 1963 година. Друг пример - „на 30-тата годишнина на ЦСКА, 30-годишният Любен Севдин (от Марек) им вкарва победния гол в 30-тата минута, както казват – от 30 метра.“ Това е само един от тъжните нумерологични юбилеи за „червените“ в Купата, като навръх 50-тата си годишнина, те загубиха от вечния съперник Левски с 5:0. На „Армията“ обаче имат и своите големи победи в турнира, както финалът от 1965, когато Никола Цанев преминава на два пъти през цялата защита на „сините“, тогава държавен шампион, за едното си попадение. Разбира се, на ЦСКА е и подвига от 2016 – единственият случай, в който Купата се печели от отбор извън елита.
Според Борисов, в историята на българската купа има толкова интересни и романтични моменти, колкото в английската FA Cup или пък Купата на Германия. „Това е първата книга за този турнир в над 80-годишната му история, което показва, че е подценяван от футболната историография“, казва авторът на „Историята на Купата“. Благодарение и на неговата книга, това вероятно ще се промени.
Още в звука отгоре – предателството на Шилето от Черноломец / Стамо Костов (Попово) през 1946, тройните финали между Левски и ЦСКА през същото десетилетие и несправедливото им изпращане директно на полуфинали през 1974, за протокола от скандалния финал през 1985 и „неверните“ източници на информация.
