По данни на Американската библиотечна асоциация в САЩ расте броят на книгите, които са подложени на цензура на съдържание. Дали това е тревожна тенденция, която може да се разпространи като начин на мислене и репресивна практика, коментира проф. Алберт Бенбасат, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет, литературен историк, автор на много изследвания и книги.
"Има много видове цензура, тя не е само идеологическа, може да бъде религиозна, морална, военна, напоследък има и политкоретна такава. – казва проф. Алберт Бенбасат – Този тип ограничаване влияе много отрицателно върху съдържанието на самата книга. Езикът е нещо много специфично, той идентифицира самия автор. Цензурират се например книги на Марк Твен. Контекстът е важен, трябва да се върнеш към времето и епохата, в която е писан текстът. Тогава думите, които сега се смятат за обидни, не са били такива. Искаме да лишим една творба от времето ли?"
Според проф. Бенбасат Христо Ботев, Иван Вазов и Алеко Константинов например могат да попаднат под такъв вид цензура, ако се гледа през призмата на политкоректността.
"Всяко нещо, с което се прекалява и се набива в главите на хората, които са склонни да приемат такъв тип мислене – по-еднолинейно, вреди на обществото. Езика не можеш да го насилваш, той не подлежи на обяздване. Тази крайност е опасна за културата и за човешкото мислене, ако щете."
"Псевдонаучната литература, която обаче се разпространява съвсем свободно у нас, без пояснения има нужда от регулация, смята проф. Бенбасат – Не от забрани и цензура, а от регулация."
"Най-зловещата цензура на книги в нашата история е тоталитарната, изготвят се списъци за унищожаване, това е нещо като аутодафетата на Хитлер, само че тук те не стават публично."
Още от разговора с проф. Бенбасат чуйте в "Какво се случва".
