1427 лева е чистият месечен доход за издръжка на живота на един работещ, който живее сам, а за тричленно семейство от двама възрастни и едно дете сумата е 2568 лева. Това сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ за третото тримесечие на годината.
За една година спрямо септември миналата година необходимият доход за издръжка е нараснал със 107 лева за един работещ и със 192 лева за семейство.
Повече от две трети от работещите в страната или над един милион и седемстотин хиляди души получават под заплатата за издръжка.
В анализа на синдикалните експерти се посочва, че през третото тримесечие ръстът на дохода за издръжка е по-скоро следствие от ръста в цените при нехранителните стоки, най-вече петрола и производните горива, ток и парно, докато при храните се наблюдава забавящ се темп, но средната стойност на тази група остава на по-високи нива спрямо предходната година.
Въпреки че се наблюдава задържане на цените при някои стоки, дори и лек спад, като цяло остават на високи нива. Традиционно КНСБ акцентира в изследването си на така наречената малка потребителска кошница от 20 жизнено важни стоки. Общата й стойност в България е 56 евро, в Испания – 50, в Германия – 59, а в Румъния – 46 евро. Ръстът на цените в тази кошница у нас за едногодишен период е над 15 процента. Българите, които получават минимална заплата, могат да си я купят само седем пъти. За сравнение, в Испания с една минимална заплата тази кошница може да се купи 25 пъти, а в Германия – 34 пъти. В същото време в сравнение със страните-членки на Европейския съюз, България продължава да бъде с най-ниската средна заплата.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров подчерта, че над 40 процента от хората с трудови възнаграждения или един милион и седемдесет хиляди души получават до 1000 лева:
"Независимо от това, че заплатата за издръжка отбелязва слаб ръст, вече при достигнати по-високи бази, натрупани през предходната година, тя продължава всъщност да е химера за много от българите. Две трети, както става ясно тук, от нашите изчисления, се осигуряват на по-нисък доход от заплатата за издръжка. България всъщност има най-високите цени от гледна точка на най-ниските доходи".
КНСБ настоява в бюджета за 2024 година да има поне 15 процента ръст на работните заплати, което би довело до 10 на сто реален ръст след елиминиране на инфлацията.
Темпът на нарастване на минималната работна заплата в България изостава от ръста на цените, от което пък следва разширяване на обхвата на групата на така наречените работещи бедни и ограничаване на потреблението. В сравнение с останалите срани-членки на Европейския съюз България продължава да бъде и с най-ниската средна заплата.
Инфлационните процеси у нас до голяма степен се обуславят от външни икономически шокове, каквито имаше през последните няколко години – като скокът на енергийните цени и нарушените вериги на доставки след настъпването на пандемията КОВИД-19 и войната в Украйна.
