Облаците над световната икономика се сгъстяват все повече, а малкото слънчеви лъчи бяха затъмнени от началото на военния конфликт между Израел и "Хамас". Ескалацията на напрежението в Ивицата Газа дойде в момент, когато покачващите се лихви вече дават ефект върху инфлацията, но тя остава много висока. Цената за овладяването й обаче идва със слаба икономическа активност и допълнително оскъпяване на дълга, което тежи върху правителствените разходи. Глобалната икономика се забавя, а страховете от рецесия стават все по-големи. Марта Младенова разговаря по темата с Кемерън Мишън, икономист в Центъра за икономически и бизнес изследвания в Лондон.
Геополитическите рискове имат своите икономически последици. Какви са те от войната между Израел и "Хамас"?
Интересно е, че пазарните реакции в първите дни от конфликта между Израел и "Хамас" бяха много по-силни от тези в началото на руската война срещу Украйна през февруари 2022-ра. Видяхме скок в цените на петролните фючърси с 5 процента. Като цяло имаше реакция при всички суровини. Доходността на американските държавни облигации също беше силно повлияна. Много е важно да проследим пазарите на петрол и на други суровини, защото те вече бяха подложени на натиск заради войната срещу Украйна и проблемите с веригите за доставки при Covid пандемията.
Очевидно е, че цените на петрола и на останалите суровини са изключително важни, защото влияят на разходите на фирмите по цялата верига. Всичко това се случва в условията на слаб икономически растеж и потиснато търсене. Израел и Палестина може и да не са големи производители на петрол, но други държави от региона им определено са такива. Затова е важно дали ще има задълбочаване на конфликта в регионален план и дали в него ще се намесят ключови играчи като Иран, който подкрепи действията на "Хамас".
По-скъпи суровини означава напомпване на инфлация, и то в момент, когато се надявахме, че краят на покачването на лихвените проценти вече се вижда на хоризонта.
Разбира се, все още наблюдаваме много висока инфлация в най-големите икономики. Съединените щати успяха по-бързо да се справят с овладяването й и приближаването й до целевите стойности. Обединеното кралство и Европа обаче още страдат от много висока инфлация, въпреки че и те прибягнаха до сериозно покачване на основните лихвени проценти.
Влияние върху високата инфлация имаше и руското нахлуване в Украйна. Европа усети ефектите от пълномащабната война много по-силно, защото това доведе до прекъсване на ключови вериги на доставки. Съединените щати не бяха толкова сериозно засегнати. Въпреки всичко съм убеден, че сме към края на цикъла от лихвени повишения. Не очаквам Федералният резерв или Английската централна банка да повишат значително повече водещите си лихви, ако изобщо пристъпят към ново покачване. По отношение на Европейската централна банка - мисля, че се приближава до пика на кампанията си по затягане на паричната политика.
Въпреки всичко имаме твърде много рискове, които могат да доведат до нов скок на инфлацията, а това ще накара централните банки да преосмислят края на лихвеното покачване. Съгласен ли сте?
Определено към момента има много несигурност и стои въпросът как всичко това ще се отрази на тези процеси. Централните банки преживяват тежки времена. Като резултат от високите лихви, виждаме слабо търсене и ниска икономическа активност. Именно заради това в Центъра за икономически и бизнес изследвания прогнозираме лека рецесия в Обединеното кралство и в Европа и „леко приземяване“ на американската икономика. Не бива обаче да забравяме, че работата на централните банки е да се справят с инфлацията.
Но трябва да следят и отражението на високите лихви върху цените на дълговите книжа. Високата задлъжнялост е проблем, за който алармират не една и две престижни международни институции.
Това е много сериозен проблем и за икономистите е много интересно да наблюдават къде е таванът на правителствените дългове. Преди десетилетие Международният валутен фонд говореше за диапазон между 100 и 120 процента, но в момента сме много над това равнище. Всъщност, таванът ще бъде толкова висок, колкото централните банки позволят, като следят и реакцията на пазарите.
Това покачване ще има много сериозно отражение върху политиката на следващите правителства и последиците, които ще трябва да бъдат понесени от бъдещите поколения. Високото дългово равнище в момента означава правителствени политики на затягане на коланите и покачване на данъците, което подкопава възможностите за по-голям икономически растеж и по-добър просперитет за следващите поколения. Времената наистина са много трудни. Струва ми се, че високата задлъжнялост ще тежи върху икономическото представяне на множество икономики още много години.
Възможна е нова голяма миграционна вълна заради конфликта в ивицата Газа. Какъв икономически ефект можем да очакваме?
Потенциална масова миграция би имала огромен ефект върху пазара на труда. Това е много важен фактор и той може да има отражение върху твърде много икономики.
Трудно е да предвидим кога, но знаем, че със сигурност ще станем свидетели на големи природни бедствия, справянето с щетите от които ще изисква финансов ресурс. Този аспект трябва ли да залегне по-сериозно в бюджетното планиране на правителствата?
Разбира се, този въпрос трябва да бъде разгледан много сериозно от правителствата. За тях е трудно да управляват подобни рискове, особено в съчетание с множеството проблеми, пред които е изправена световната икономика.
Когато гледаме към 2024 година, със сигурност виждаме много геополитически предизвикателства. Доколко икономиката на Китай може да повлияе на глобалната и какво би се случило, ако Тайван стане новата гореща точка с конфликт в света?
Китай следи много внимателно руската война в Украйна и реакцията на големите икономики на Запад. Мисля, че видяхме много силна реакция от Съединените щати, Европа и други големи икономики. Това ще има значение, ако Китай реши да предприеме някаква интервенция в Тайван.
В същото време много от тези големи икономики страдат от собствени вътрешни проблеми. Вече споменахме борбата с инфлацията, ниския икономически растеж, пробойните в собствените им бюджети и доста други проблеми. Ето защо се вижда, че подкрепата за Украйна започва да отслабва леко, или поне не е толкова силна, колкото беше в началото на войната. Трябва обаче да подчертаем и ролята на останалите играчи, особено на Съединените щати, които са много ангажирани със ситуацията около Тайван. Те и преди много ясно и високо са изразявали позицията си, ако се стигне до конфликт в тази част от света.
