Естествена психотерапия е метод, който помага човек да се изправи срещу страховете си, травмите и блокажите си. Да вземе от тях ресурси и нови сили за справяне с проблемите. В основата на този естествен метод стоят любовта и приемането.
"Тези понятия може да звучат малко отнесено и абстрактно, но когато започнем конкретна работа с хората, тези понятия си намират много ясно точното приложение."
Нормално е през есента хората да са по-малко весели, животът да се затваря и да се обръща навътре. Така е и в природата, така е и с животните и растенията, с дърветата...Това са естествени етапи и ние не бива да се борим с тях, а да ги приемаме, поясни още психоложката.
Зимата е много ценен период - време за обръщане навътре. Учили са ни, че трябва да сме все усмихнати, приветливи - обаче това е толкова фалшиво. Има моменти, в които просто не ни е до това. И тогава, като си се приберем в къщи, като си останем със себе си, като си обърнем внимание, като си презаредим батериите с нашето собствено присъствие, не да го искаме от някой друг, а ние да си обърнем внимание, тогава можем и за другите - иначе от празна чаша нищо не можеш да дадеш на някой друг, добави още Мария Петкова.
По думите ѝ вече има много заболявания, за които научно е доказано, че те са плод на емоционални и психически товари. Те пречат на организма да поддържа своята хомеостаза и органите, които са по-слаби или по-предразположени към заболяване, развиват техните болести. Тук се включват стомашно-чревните заболявания, колитите, като това е свързано и с начина на живот, на храненето, смята Мария Петкова.
Тя добави, че най-често хората я посещават, когато не искат да пият лекарства, или пък пият лекарства, но трябва си помогнат и по друг начин, идват тези, които са много тревожни, имат паник атаки и не могат да спят, имат натрапчиви мисли или най-разнообразни страхове и блокажи.
Мария Петкова поясни също, че в далечното минало, когато човек и бил поставян много по-често на опасности, трудности, дори на смъртни опасности, медицината не е била така развита, ние не сме били така фрустрирани, а човешката психика е така устроена, че тя преминава през това. Днес обаче има прекалено голям стремеж към удобство и комфорт, което сякаш "изпилва" психиката ни до степен, в която не знаем как да реагираме, когато имаме истински стрес.
Едновременно с това ние приемаме за прекалено голям стрес такъв, който дори не е съвсем реален, като това шефът да ни повика за нещо - ние приемаме това за нещо много страшно, поясни още психологът.
Още по темата в звуковия файл.